В търсене на възхита

Хората копнеят да бъдат щастливи. Днес голяма част от този стремеж е обвит в консуматорството, като много от днешните марки се опитват да продават щастие. Движението за позитивно мислене също поставят фокус върху щастието, както и множеството продукти за самопомощ, казваМоника К. Паркър, автор на „The Power of Wonder: The Extraordinary Emotion That Will Change the Way You Live, Learn, and Lead“.

Проблемът е, че не знаем много добре какво ни прави щастливи, казва Паркър. „Като хора ние изпитваме „заблудено желание“ за неща, които сме били принудени да вярваме, че ще ни направят по-щастливи, отколкото всъщност могат“, обяснява тя. „Всички ние имаме базово ниво на щастие. Едно от предизвикателствата е, че когато получим нещо, което ни прави щастливи, често е само за много кратък период от време. След това обикновено се връщаме към нашето базово ниво“, добавя Паркър.

Поставянето на фокус единствено върху щастието може всъщност да ви направи нещастни. Паркър отбелязва, че има полза от негативните и смесените емоции, която бива пренебрегвана. „Те са начин да разширим емоционалния си речник, което ни помага да извадим на преден план по-голямо разнообразие от умения за справяне с проблемите „Всъщност хората с по-висока емоционална детайлност, или емоционално разнообразие, използват по-положителни механизми за справяне и се възстановяват по-бързо от стреса“, обяснява тя.

Вместо постоянно преследване на щастието, Паркър препоръчва преследване на чувството на възхита, което е много по-лесно постижимо.

„Аз определям възхитата като емоционално преживяване, което започва с откритост и след това води до любопитство и поглъщане. Това действа като цикъл, защото колкото повече преживявате всеки един от тези компоненти, толкова по-вероятно е в бъдеще да ги изпитате отново, защото създава нови невронни пътища и нов начин на мислене“, обяснява тя.

Как да преследваме чувството на възхита

Въпреки че някои хора имат естествено чувство за възхита, това е състояние и черта и може да се култивира. Преследването на възхита означава да промените начина си на мислене, за да видите малките елементи на удивление.

„Когато сме в присъствието на нещо, което ни кара да се чувстваме като малък компонент от по-голяма система, това кара егото и проблемите ни да се чустват по-малки. В замяна това ни насърчава да се ангажираме с хората в света около нас по различен начин“, казва Паркър.

Когато човек се чувства по-малък, той става подвластен на просоциални емоции. „Идеята, че вашите нужди са по-малки, ви прави по-скромен, по-съпричастен и по-щедър. Това създава пластично състояние в нашия мозък и това, което е прониква в него, е нещо положително, нещо което казва, че ние сме само малка част от една по-голяма система“, обяснява тя.

Култивирайте бавно мислене

За да преследвате възхитата, трябва да намерите неща, които ви носят усещането, че сте малки. Много често това се случва по естествен път, като например при първата ви среща на живо с безкрайния мащаб на Гранд Каньон. Този тип събития обаче са редки и времето между тях обикновено е доста дълго. Вместо това Паркър предлага да забавите темпото и да наблюдавате ежедневните елементи в живота си, които могат да осигурят усещане за възхита. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

„Когато бързате, е доста трудно да го направите. Живеем в свят, в който всички сме много заети, и сме склонни да чувстваме, че винаги трябва да сме на линия“, казва тя.

Когато действате прибързано, вие се опирате на вече съществуващата си евристика, която е да стигнете от точка А до точка Б възможно най-ефективно. „Не искам да виждам нищо по пътя си, което да го спре“, казва Паркър. „Ние наистина не намираме време за възхита. Ако обаче отделим време, за да видим света около нас, ще бъде трудно да не почувстваме възхита“, добавя тя.

Наличието на умишлени бавни мисли ви помага да видите чудните неща, които съществуват в околната ви среда. Някои бавни мисловни дейности включват медитация, водене дневник, молитва и изразяване на благодарност. Това са всички дейности, които помагат за създаване на контрол върху вниманието и за забавяне на размислите, които не оставят ума ви намира.

Открийте нещо ново

Друг начин за преследване на възхита е чрез търсенето на нови неща и преживявания. „Мозъкът забелязва новостите. Когато сме изложени на нещо ново, ние изучаваме подробностите за него по-внимателно. И така, колкото повече новости въвеждаме в ума си, толкова повече ще забелязваме уникалните неща в тях“, казва Паркър.

Полезно е, ако новостите имат интелектуален компонент. Например, разходката в нова среда може да ви помогне да видите нещо, което да предизвика възхита. Паркър препоръчва да отидете на „чудна разходка“.

 В изследване, проведено в Калифорнийския университет в Сан Франциско, на една група хора е казано да направят нормална разходка, докато друга група е получила указание от едно изречение: „Търсете неща, които ви дават усещане за възхита“. При групата на обикновените разходи са отчетени умерени ползи от дейността, които обаче са били с краткотраен ефект, защото по време на разходката те са размишлявали за най-различни други неща, вместо да се фокусират върху намирането на нещо чудно, на нещо, което да предизвика възхита. При другата група е са били отчетени по-ниски нива на стрес през седмицата, след разходката.

„Чудната разходка подготвя мозъка ви. Когато кажете на мозъка си „Искам да намеря нещо, той отделя повече когнитивна енергия за неговото намиране“, казва Паркър.

Въпреки че да бъдеш щастлив е хубава цел, възхитата може да осигури усещане за баланс, което помага да оцените моментите на радост, които навлизат в живота ви. Вместо да преследвате щастието, помислете как да превърнете възхитата във вашата крайна цел.

………………..

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев