Теорията на Стив Джобс за щастието
Шест години преди да си отиде от този свят Стив Джобс изнесе реч, която продължава да отеква и до днес.
„Времето ви е ограничено, затова не го пилейте, живеейки живота на някой друг“, беше посланието на покойния съосновател на Apple към випускници от Станфордския университет през 2005 г., малко след като беше диагностициран с рак на панкреаса и бе разбрал, че му остават между три и шест месеца живот.
Изправен пред собствената си тленност той е осъзнал значението на това човек да живее възможно най-добрия живот, който може да има. Той успя да предаде това послание на випускници и на останалия свят, който го слушаше.
Посланието на Джобс накара много хора да се замислят относно нещата, които наистина имат значение в собствения им живот. И до ден днешен, когато слушам тази реч, аз изпитвам нужда да се погледна в огледалото и да си задам въпроси, вдъхновени от Джобс. Мисля, че всички ще бъдем по-щастливи, ако от време на време търсим отговори на тези три въпроса:
Живея ли живота, който искам? Работя ли това, което искам?
След като е чул диагнозата, Джобс е започнал да живее всеки ден, сякаш той ще му бъде последен. Идеята за ограниченото време, с което всеки един от нас разполага на тази земя, няма за цел да ни прави унили. Напротив, тя ни дава сила да използваме това ценно време по възможно най-смисления начин.
Джобс наричаше момента, в който се е изправил лице в лице със смъртта, „най-важният инструмент, който някога съм срещал, за помощ при правенето на големите избори в живота“. Почти всичко, казваше той, нашите страхове, провали и нашата гордост, „изчезват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно“.
Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя днес?
Това е въпрос, който Джобс казваше, че си е задавал всеки ден, докато буквално е стоял пред огледалото си, след като е получил диагноза за терминално заболяване.
„Когато отговорът е „не“ твърде много дни подред, знам, че трябва да променя нещо.“ Ако си задавах същия въпрос всеки ден през този етап от моя живот и кариера, отговорът щеше да бъде категорично „да!“, споделяше покойният съосновател на Apple.
Призовавам ви да направите същото. Бъдете готови да си зададете същия въпрос, когато започнете деня си. Обърнете внимание на това, което ви предстои и на чувствата, които то ви кара да изпитвате. Ако сте верни на себе си, може да е плашещо да признаете, че не живеете живота, който искате, но това е единственият начин да се насочите към преследването на нещо ново - нещо, което може да е вашето истинско призвание.
Правя ли това, което обичам?
Както Джобс обясняваше, да живееш живота на някой друг означава да прахосваш твоя собствен. Вместо това той ви призоваваше да намерите ролята, която вие е писано да изпълните.
„Трябва да намерите това, което обичате. ... Работата ви ще запълни голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина удовлетворени е да вършите това, което вярвате, че е страхотна работа. И единственият начин да вършите страхотна работа е да обичате това, което правите“, казваше той.
Изследване, публикувано в Harvard Business Review, заключава, че за да бъдат напълно ангажирани и щастливи, хората трябва да чувстват, че работата им има значение и че техният принос помага за постигането на нещо важно.
Когато хората намерят цел в работата си и обичат това, което правят, това не само ще ги направи по-щастливи, но и ще повиши продуктивността им.
………………..
Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.