Скритият убиец на креативността

Организациите говорят, че искат иновации, но повечето не полагат усилия да създадат подходящите условия за това. Ние ценим смелите мислители, които променят играта със своите идеи, но начинът, по който повечето организации действително работят, спъва креативността.

Лидерите питат: „Как да насърчим креативността?“ Но истинският въпрос е: „Как да я поддържаме жива в свят, който цени ефективността повече от изследването на нови неща?“

Ефективността убива креативността, но не по начина, по който мислите

Повечето дискусии около убийците на креативността се фокусират върху строги йерархии, кратки срокове и култури на отбягване на риска. Въпреки че това са бариери към творческата мисъл, по-дълбокият, по-коварен проблем е култът към ефективността. Организациите оптимизират за продуктивност, предсказуемост и скорост – често за сметка на любопитството и въображението.

Творчеството по своята същност е неефективно. Изисква място за двусмислие, изследване и дори провал. И все пак на много работни места натискът за постигане на незабавни резултати не оставя място за лутането, което води до нови идеи.

Виждал съм това от първа ръка в работата си като лидерски съветник. В ранната си кариера във финансите бях обучен да оптимизирам всеки процес за ефективност. Освен това видях, че някои от най-новаторските решения идват не от скоростта на работа, а от лидери и екипи, които отделят врем за задълбочено изследване. Когато преминах към коучинг на ръководители, забелязах модел – тези, които създават целенасочено пространство за творческо мислене – независимо дали чрез непредвиден брейнсторминг, междудисциплинарни разговори или размисъл, бяха тези, които постоянно ръководеха иновациите. И все пак твърде често креативността остава на заден план като нещо, на което се обръща внимание само по време на в предварително планирани сесии.

Toyota направи революция в производството със своята философия „Пътят на Toyota“, но най-голямата им иновация – хибридната кола, не беше резултат от търсенето на ефективност. Тя бе родена от експерименти и дългосрочно мислене. По същия начин, най-новаторските идеи на Стив Джобс не се появиха от взиране в електронни таблици, а от дълбоко, неструктурирано съзерцание - нещо, което много лидери днес биха отхвърлили като непродуктивно. Парадоксът е ясен – ефективността е необходима за изпълнението, но тя е враг на изследването. Когато ефективността стане доминиращ приоритет, креативността се задушава.

Креативността процъфтява при целенасочена неефективност

За да поддържат креативността, лидерите трябва да устоят на импулса да я управляват като процес и вместо това да я проектират като екосистема. Творчеството процъфтява в среди, където съществуват търкания – не под формата на бюрокрация, а под формата на интелектуални сблъсъци, различни гледни точки и позволение да се изследва неизвестното. Това е нещото, което аз наричам умишлена неефективност - подход, при който забавянето всъщност ускорява дългосрочните иновации. Организациите, които оптимизират единствено за скорост, често в крайна сметка произвеждат предсказуеми, постепенни решения, вместо истински пробиви.

През цялата си кариера съм работил с ръководители, които изпитват затруднения да излязат от цикъла на заетостта. Вземете за пример брилянтен стратег в глобална биотехнологична компания, който имаше чувството, че кариерата му е в застой. Дните му бяха натъпкани с последователни срещи, който не му оставяха време за задълбоченото мислене, необходимо за иновациите. Работихме заедно, за да преработим графика му, блокирайки времето за водено от любопитство изследване и структурирано бяло пространство за творческо мислене. В рамките на месеци неговият екип започна да генерира нови идеи, които промениха подхода му към научноизследователската и развойна дейност. Това, което се промени, не беше способността на членовете на екипа да бъдат креативни, а полученото разрешение да бъдат креативни.

Лидерите, които наистина подкрепят креативността, не виждат себе си като мениджъри на идеи, а като диригенти на творчески условия. Те поемат три основни роли – куратор, градинар и алхимик.

Кураторът събира разнообразни гледни точки и насърчава творчески сблъсъци. Градинарят защитава идеите, когато те са все още крехки, като им позволява да пуснат корени, преди да бъдат подложени на проверка. Страхотните идеи често биват убивани твърде рано, просто защото не изглеждат напълно оформени. Алхимикът съчетава привидно несвързани елементи, за да създаде неочаквани пробиви – помислете как Apple смеси технология и дизайн, за да преоткрие цели индустрии. Когато лидерите приемат тези роли, те преминават от контролиране на продукцията към улесняване на творчески пробиви.

Как да създадем условия за креативност

Най-креативните организации вграждат креативността в своята структурна ДНК. Те не чакат вдъхновението да им дойде от небето– те създават условията, при които то може да процъфтява постоянно.

Помагал съм на организациите да преминат от ad hoc творчески усилия към по-структурирани творчески екосистеми. Една компания, с която работех, се бореше със стагнация, защото разчитаха твърде много на периодични брейнсторминг сесии. Въведохме механизми, които вграждат креативността в техните ежедневни работни потоци – неща като интердисциплинарни пространства за сътрудничество, редовни форуми за разказване на истории, където служителите могат да споделят нетрадиционни идеи, и планирани „почивки за любопитство“, при които екипите могат да се отдръпнат от работата, за да размишляват и изследват. Въздействието беше дълбоко, като екипите започнаха да разработват идеи, които бяха останали в хибернация от години. Освен това организацията отбеляза измеримо увеличение на ангажираността.

Най-добрите креативни култури признават, че иновацията не означава да имате повече идеи – става въпрос за създаване на правилните условия за поява на смислени идеи. Това изисква преминаване от култура, ориентирана към ефективността, към такава, която дава приоритет на проучването. Това означава възнаграждаване на любопитството, а не просто изпълнението на задачите, както и насърчаване на задаването на въпроси, а не само на търсенето на отговори. Това означава насърчаване на култура, при която провалът се разглежда като необходима част от процеса на учене, а не катогрешка, която може да е пагубна за кариерата на човек.

Лидерите, които ще процъфтяват в бъдеще, няма да бъдат просто експерти по ефективност – те ще бъдат тези, които знаят как да защитават и подхранват креативността. Те ще разберат, че иновацията не означава просто да имате повече идеи, а насърчаване на правилните условия за поява на смислени идеи. Това означава да се даде приоритет на изследването толкова, колкото на изпълнението, да се възнаграждава любопитството толкова, колкото и резултатите, и да се отдели място за задълбочен размисъл в ежедневието.

……………..

Тони Мартиниети, автор на „Climbing the Right Mountain: Navigating the Journey to An Inspired Lifе“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев