Знаците, които подсказват смисъла на живота

Няма пътни знаци и уроци, които да ни открият смисъла на собствените ни дни. Малцина инстинктивно разбират какво точно искат да правят в живота си. В последната си книга The Art of Work блогърът и автор на бестселъри Джеф Гойнс предлага нетрадиционни съвети, с които хората да се откажат от живота по инерция и да положат силен старт на продължение, в което са избрали страст и цел. Той казва, че има знаци, които подсказват смисъла. Ето какво пише. 

• Вслушвайте се в живота си. Той говори. Най-добрият начин да започнете да чертаете бъдещетое като погледнете в миналото. Преди да кажем на живота какви искаме да станем, имаме нужда той да ни каже кой сме сега. Тактиката е точно да разберем какво сме постигнали и какво не в миналото. Ще открием повтарящ се модел, който показва какви са всъщност вътрешните ни убеждения. Този модел съответства на страстта ни и човешките ни умения. Моделът е нишка, родена в ретроспекцията, която ще ни доведе до разбиране какво точно от миналото сме повтаряли и то е било грешка, и кои ценности са сработили добре. Вторите можем да използваме като продължим напред. "Не вярвам, че миналото абсолютно задължително доктува бъдещето, но то със сигурност трябва да го информира", казва авторът. 
• Инцидентно чиракуване. Всъщност никой не постига успех и нее разбира смисъла на живота си от само себе си. Разбирането е процес, който изисква и търси група от учители на човека, които да му предначертаят пътя. При тях той е чирак. Помощта им е наоколо, само трябва да я видим. Всяка история на личния успех е история на някаква общност. Някои хора, които срещаме, ни помагат съзнателно, други допринасят за обучението ни в живота инцидентно. Ако човек е умен, той използва уроците от всички. И целта не е той трескаво да ги търси, а когато се докосне до тях, да разпознае, че "Да, това е учител, той е учител". Понякога учителите са много по-близо, отколкото си мислим. Те ни дават знаци.
• Майсторството изисква труд. Мит е, че щом разберем какво точно искаме да постигнем, постигането му ще ни стане по-лесно, защото ще имаме сили и страст. Не е така. Пак ще е трудно, пак ще е болезнено. "Трудно е да се постигне нивото на съвършенство, което вътрешният глас иска да заслужи, но самата тежка битка за майстворство е много ободряваща и вдъхва смисъл", казва авторът. Трудно е да следваш смисъла си и много хора го усещат чак когато попаднат на пътя. Също както професионалните спортисти, музикантите и художниците, човек става майстор като се изтощава от тренировки. Иначе майстворството му убягва. Болката не е задължителна, но е нужна. Всичко започва от отговорите на въпросите: "Какво обичам?", "В какво съм добър?", "От какво се нуждае светът?". 

Източник: списание Entrepreneur