Има рецепта за щастие. Казва го Харвард

Учените от Харвардския университ имат рецепта за щастието. И ето какво гласи тя: нито богатството, нито известността са достатъчни, за да се чувстваме щастливи. Качеството на връзките е гаранция за щастие, добро здраве и добра памет.

През ноември миналата година, по време на конференция TED Робърт Уолдингър представи резултатите от едно дълго, много дълго проучване. В продължение на 75 г. изследователите от престижния Harvard Medical School са следили „под лупа“ всекидневието на 724 души. Докато подобни изследвания обикновено спират след десетина години заради липсата на средства, в този случай най-малко четирима директори се сменят от 1938 г. насам, за да продължат проучването, разказва „Фигаро“.

Иследването „Развитието на възрастния човек“ е обхванало всички аспекти от живота на участниците. На равни интервали от време учените са разпитвали подробно наблюдаваните хора за работата, семейството и здравето им. Правели анализи на кръвта им, скенери на мозъка и дори аутопсии на починалите през тези десетилетия. Малко по малко натрупали безпрецедентен обем информация с единствената цел: да открият тайната на щастието.

За да увеличат шанса за откриване на щастието, участниците били подбрани по социодемографски признаци. 268 мъже от кавказки тип били избрани между 1939 и 1944 г. в университета Харвард. Средната им възраст: 19 години. Сред тях бил и някой си Джон Фицджералд Кенеди, който няколко години по-късно става 35-и президент на САЩ. Другата част са подбрани от бедните квартали на Бостън. Те били на възраст 11-16 години.

Изборът на две диаметрално противоположни социални групи позволил да се изолират психологичните и биологичните фактори, които влияят на здравето и благосъстоянието през целия живот. Учените, подобно на детективи, наблюдавали живота на тези хора, като следили медицинските им досиета, анализирали кръвните им показатели, говорели с децата и жените им, за да следят тяхното развитие.

Три четвърти век по-късно първият извод на проучването е манихейски: човешките връзки са важни за благосъстоянието, самотата убива. Опитът показва, че най-свързаните със семейството, приятелите и социалния си кръг индивиди са не само по-щастливи, но и по-здрави.

Обратно: хората в изолация са по-малко щастливи, здравословното им състояние се влошава през годините на зрелост, намаляват когнитивните им способности. Самотните хора умират по-млади.

Ворият извод е, че за да си щастлив, качеството на връзките е по-важно от количеството им. И още – по-добре е да си сам, отколкото в лоша компания. Според десетилетните наблюдения здравето на хората, преживели конфликтна ситуация – труден брак например – е било по-лошо от това на другите. Разводът е по-малко вреден за здравето, отколкото трудните и неудовлетворяващи връзки.

Полезните за тялото връзки са полезни и за мозъка. Човекът, инвестирал в стабилни връзки, остава с ясно съзнание по-дълго. Никой, разбира се, не очаква всекидневие без никакви бури и главоболия – те са нормални и дори здравословни, но при двойките, в които всеки от партньорите знае, че може да разчита на другия при в трудни моменти, способностите на паметта се запазват по-дълго.

Въпреки впечатляващия обхват на изследването, засега то остава предимно „мъжко“ заради подбора на участниците. Само 60 от 724-те първоначално включени индивиди са живи. Второто поколение в изследването започва с техните деца – този път и момчета, и момичета. Така след време вероятно ще е възможно да се установи и дали щастието е свързано с образованието и с родителите.