Кафка и куклата

Веднъж, докато се разхождал из берлинския парк Щеглиц, великият немски писател Франц Кафка видял плачещо момиченце. То ронело сълзи безспир, защото загубило куклата си. Кафка започнал да утешава детето. „Знаеш ли, твоята кукла не е изгубена, — казал той, — тя просто си тръгна, видях я с очите си и си поговорихме. Тя ми обеща да ти изпрати писмо. Утре ще бъда тук по същото време и ще ти го донеса“. Момиченцето престанало да плаче, а на следващия ден Кафка наистина донесъл писмо, в което куклата разказвала за своите пътешествия и приключения.

От този момент настанала непрестанна кореспонденция с куклата до момента, в който болният писател бил принуден да потегли към последния си дом – санаториумът в Кирлинг край Виена, където умира от туберкулоза, малко преди да навърши 41 години. Едно от последните задължения, които не пропуснал да изпълни преди да бъде настанен в санаториума било да изпрати на момиченцето кукла с послание, че това е тя, нейната стара играчка, която просто малко се е променила от преживяното по време на далечните си пътешествия.