Положителната страна на негативното мислене

Един от най-натрапчивите и надменни аргументи, които стотици публични личности наливат в главите ни всеки ден, е необходимостта от позитивно мислене – винаги, всякога и при всеки случай. Решението за всеки проблем изглежда просто: може да имате всичко – буквално всичко на този свят, ако мислите за него с достатъчно положителна настройка. Искате да отслабнете? Не се тревожете; просто си представяйте, че сте кльощави и това ще се случи! Искате да сте милионер? Помолете Вселената, повярвайте, че ще забогатеете и парите просто ще завалят! Искате място за паркиране точно пред офиса? Представете си го и Бум! То е вече там. Просто невероятно!

Много хора вярват на тези обещания, въпреки целия световен опит и математически закони, които убедително демонстрират противното. Вземете например хилядите изпълнени с надежда млади хора, които дават мило и драго да участват в някое от многобройните телевизионни шоута за търсене на таланти. Колко от тях наистина са станали звезди, защото са го искали толкова много? Един? Двама?

На работното място позитивното мислене често се превръща в тежко задължение. Положително настроените служители се награждават, а по-песимистичните (или да си го кажем направо – реалистични), се гледат с лошо око. Резултатът от тази тенденция е, че хората, които всъщност имат ресурса и способностите да виждат и доброто, и лошото около себе си, остават нечути, а понякога и наказани.

Основният проблем във всичко това е, че позитивното мислене обикновено се поставя в равенство с щастието и успеха. Мнозина вярват, че могат да маскират истинските си чувства с повърхностни признаци на радост и доволство и да „излъжат” света, че всичко е наред. Този свят обаче не вярва на симулациите, а на фактите; и мимикрията на позитивно мислещите често се възнаграждава със сериозни разочарования.

Истината е, че негативното мислене – стига да не е патологично – може да има положително влияние върху живота ни. Учени от Университета в Ню Саут Уелс, Австралия, доказаха това в серия от изследвания, направени през последните години.

Те откриха, че по-негативните хора всъщност комуникират по-добре, мислят по-ясно, правят по-малко грешки, по-трудно се поддават на наивни заключения и вземат по-ефективни решения. Защо? Негативните хора притежават по-добри „стратегии за обработка на информацията”, които им позволяват да използват онази част от мозъка си, която служи за критично мислене. А критичното мислене е в основата на високата интелигентност и следващия от нея успех.

Едно конкретно проучване илюстрира тази теза особено добре. Психолозите от Австралия искали да разберат защо слънчевото време ни прави по-весели, а дъждовното – по-меланхолични. Отговорът ще ви изненада: силното слънце ни кара да забравяме повече. А когато забравим тревогите, нещастието остава встрани.

Забравата обаче означава и нарушено функциониране в среда, която зависи до голяма степен от обработването на информационния поток. Когато не отчитаме проблемите, вероятността да вземем погрешното решение нараства рязко.

Учените обаче подчертават, че в живота важно място заемат както позитивното, така и негативното мислене. Основният им съвет е да не се поддаваме на изкушението да залитнем единствено в едната посока. Ето пет съвета как да вземем най-доброто от негативно настроените хора в живота и работата си:

• Не се опитвайте да ги промените. Все някъде в тях се крият и положителни качества. Помогнете им да се проявят.
• Потърсете мнението им. Вероятно те са забелязали неща, които вие сте пропуснали, особено ако сте прекалено оптимистично настроени.
• Оставете ги да изразят чувствата си. Понякога те просто искат да бъдат чути. Идеите и решенията им могат да се окажат наистина ценни.
• Запълнете информационните дупки. Липсата на информация кара негативните да се паникьосват, така че бъдете честни с тях за всичко.

Ангажирайте умовете им. Дайте им проблеми, които да решават. Консултирайте се с тях, когато вземате решения. Ще се изненадате от свежата гледна точка, която ще получите. Не се обиждайте от трудните истини, които ще чуете – за изказването им се иска смелост, а понякога те са много по-нужни от хвалебствените оди, на които сте свикнали.

По материали от SMH.au