Три фрази, които ще ви помогнат да не изпадате в отбранителна позиция

Как да се справя с чувството, че изпадам в отбранителна позиция? Това е въпросът, който наскоро обсъдихме в моята общност за емоционална интелигентност. Една от участничките (нека я наречем Рейвън) сподели, че забелязва как един и същ модел на поведение се повтаря отново и отново на работното ѝ място.

„Някой казва нещо и това провокира силни емоции. Почти веднага започвам мислено да подреждам списък с аргументи защо казаното не е вярно. Начини да ги накарам да осъзнаят грешката си. Начини да се защитя“, сподели Рейвън.

Рейвън – лидер, когото бих определил като човек с висока емоционална интелигентност, правилно идентифицира първопричината за чувствата си.

„Чувствам се неразбрана“, обясни тя. „Чувствам се пренебрегната. Чувствам липса на подкрепа.“

Разбирането на първопричината е първата стъпка към справянето с отбранителната реакция. Но какво следва? Нека разгледаме темата по-задълбочено през призмата на емоционалната интелигентност. Ще видим три прости фрази, които можете да използвате, за да овладеете чувството на отбранителност в самия момент на възникването му. Но първо, нека разберем защо изобщо изпадаме в отбранителна позиция.

Защо изпадаме в отбранителна позиция?

Най-напред е важно да осъзнаем, че отбранителната реакция сама по себе си не е нещо лошо; напълно естествено е да заемем защитна позиция в отговор на възприета атака.

Добре известно е как функционира мозъкът ни – казано по-просто, когато се почувстваме атакувани, амигдалата активира реакция от типа „борба, бягство или вцепеняване“. Отбранителното поведение е част от реакцията „борба“, макар че невинаги се проявява външно – както отбелязахте, голяма част от процеса може да протича скрито, под повърхността.

Всъщност това е доказателство за работеща емоционална интелигентност. Реакция с по-ниска емоционална интелигентност би била незабавното външно изразяване на отбранителна позиция  при всяка възприета атака. Вместо това, когато изпитвате тези чувства, вие ги преработвате, преценявате ги и се опитвате да определите премерен отговор.

Понякога реакцията ни се дължи на конкретно събитие, при което сме претърпели някаква вреда. Това ни кара да се защитаваме по-бързо – понякога дори прекалено бързо – в опит да избегнем повторение на ситуацията.

Спомнете си определението за емоционална интелигентност: способността да разбираме и управляваме емоциите, за да постигнем дадена цел. На практика обичам да го описвам така: да накарате емоциите да работят за вас, а не срещу вас.

Разглеждането на нещата през призмата на емоционалната интелигентност ни насочва към няколко въпроса:

• Усещам ли, че естествените ми защитни реакции ми вредят повече, отколкото ми помагат? Или дори да не е така, причиняват ли достатъчно вреда, че да искам да работя върху тях?
• Ако е така, какви са причините за тези защитни реакции? Дали е нещо от миналото ми? От настоящата ми среда? Нещо друго? Или комбинация от тези неща?
• Кои въпроси или твърдения ме провокират най-силно? Защо?
• Пречи ли ми тази реакция да постигна краткосрочните или дългосрочните си цели? (Например: вреди на личните отношения на работното място, уврежда репутацията ми и т.н.)

Всъщност Рейвън вече беше отговорила на някои от тези въпроси.

Например, тя назова усещането си, че е неразбрана, маргинализирана и без подкрепа. Тези чувства са основателни и трябва да им се обърне внимание. Факт е, че всеки изпитва защитни реакции понякога, особено когато преживява подобни емоции.

Въпросът е как да подходите към тези чувства сега. Защото, ако останат пренебрегнати, те ще продължат да съществуват. Освен това, като се научите да се справяте ефективно с тях, можете да укрепите взаимоотношенията си.

Справянето с тях може да изглежда по един от следните начини (само два примера):

Можете да организирате открит и прозрачен разговор с човека, който предизвиква у вас защитна реакция. Да споделите какви чувства изпитвате, защо ги изпитвате и какво според вас би помогнало. Или пък можете да пропуснете частта с „чувствата“ и да преминете направо към това, което възприемате като посочен от тях проблем, и как можете да работите заедно за разрешаването му. Полезно е също така да имате един доверен ментор или човек, на когото можете да се доверите и към когото да се обърнете, когато се борите с тези чувства. Още по-добре е, ако това е човек от компанията на по-висока от вашата позиция или някой, който заема (или е заемал) длъжност, подобна на вашата.

Как да разбера дали чувствата ми са основателни?

Честно казано, това няма особено значение. Въпросът дали нещо е основателно е въпрос на субективна преценка, която варира в зависимост от това кого питате. Чувствата си остават чувства, а ключът към ефективното справяне с тях е да ги приемете като валидни, независимо дали са „основателни“.

Понякога самите ние осъзнаваме, че чувствата ни не са съвсем рационални. И дори когато го осъзнаваме, това не прави справянето с тях по-лесно. Според моя опит, това, което наистина помага, е разговорът с човек, който проявява разбиране и подкрепа.

Що се отнася до това кога си струва да се застъпите за себе си – тук нещата са сложни и имат своите нюанси. Роля играе и динамиката на властовите отношения. Не забравяйте също, че в известен смисъл възприятието е реалност – т.е. за околните вие ​​сте човекът, за когото те ви смятат. Например, ако си изградите репутация на човек, който винаги търси оправдания, точно така ще ви възприемат и другите.

От друга страна, ако дойде момент, в който почувствате нужда да защитите позицията си с плам, от ключово значение е да не хабите усилията си пред неподходящия човек. Обмислете внимателно пред кого искате да се защитите, както и къде, кога и как да го направите.

Три прости фрази за справяне с отбранителната реакция

Друг ефективен метод за справяне с отбранителната реакция е вътрешният диалог. Ето някои изрази, които намирам за полезни:

Те не знаят. Те не знаят какво е да бъдат на моето място. Вероятно коментарът им се дължи на липса на информация, а ако продължавам да мисля за него, това няма да донесе полза на никого.

Аз не знам. В същия дух – аз не знам какво е да бъда на тяхното място. Може би се борят с неувереност, тежък личен товар или труден проблем в живота, и това си проличава в настоящата ситуация.

Това не е атака. Нещата, които възприемаме като атака, невинаги са такива. Мога ли да погледна по-дълбоко и да разбера защо човекът казва това? Дали всъщност не става дума за зов за помощ, дори и да не е изразен по най-добрия начин? Мога ли да насоча вниманието си към това как да помогна на другия човек и да създам ситуация, печеливша и за двете страни, така че да преминем от ролята на противници към тази на съотборници?

И ето един допълнителен похват, който можете да използвате:

„Златният въпрос“. Как ще се чувствам по този повод след пет дни? След пет седмици? След пет месеца? След пет години? Това ми помага да запазя правилната перспектива.

Всички ние сме хора. Това неизбежно включва и моментите, в които изпитваме защитна реакция. Ключът към ефективното справяне с тези чувства е първо да разберем „защо“ ги изпитваме – каква е първопричината за тях. След това можете да използвате инструменти като обсъдените по-рано, за да разработите стратегия за справяне с тези емоции.

Целта не е да премахнете напълно чувството на отбранителност. Прилагайки тези методи обаче, можете да намалите честотата, с която то се появява, и да се справяте по-ефективно с него, когато възникне – а това води до по-силни взаимоотношения както на работното място, така и у дома. Така карате емоциите да работят във ваша полза, вместо срещу вас, и превръщате чисто емоционалната реакция в проява на емоционална интелигентност.

………………

Джъстин Барисо, основател и директор на INSIGHT, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев