7 забавни хобита, които развиват интелекта

Имаше времена, в които се смяташе, че хората се раждат с определено ниво на интелект и че най-доброто, което можем да направим в живота, е да разгърнем пълния си потенциал.

Учени обаче доказват, че всеки от нас може да увеличи този потенциал и едновременно с това да се забавлява.

Вече знаем, че развивайки нови умения, ние помагаме на мозъка да създава нови нервни пътища и да функционира по-бързо и по-добре.

По този повод изданието Business Insider ни предлага списък от 7 хобита, които могат да увеличат интелектуалния ни капацитет.

1. Свиренето на музикален инструмент

Тази дейност развива креативността, аналитичните, езиковите, математическите и моторните ни способности. Мнозина спорят, че отборните спортове имат същия ефект, но свиренето на музикален инструмент се отличава с това, че засилва corpus callosum, който свързва двете мозъчни полукълба. Corpus callosum е важен за паметта, умението да решаваме проблеми и изобщо за мозъчната функция като цяло, независимо от възрастта.

2. Четенето

Ползите от четенето са едни и същи, независимо дали четете „Игра на тронове”, „Хари Потър” или последния брой на Wall Street Journal. Тази дейност редуцира стреса, кара ни да се чувстваме по-добре в кожата си и развива всички три вида интелект – емоционален, кристален и флуиден.

Четенето благоприятства разрешаването на проблеми, осъществяването на връзка между различни частици информация, забелязването на тенденции, разбирането на процеси и правилните интерпретация и реакция на чуждите чувства.

На работното място тези плюсове помагат да реализираме целите си и да ръководим екипа си по-успешно.

3. Редовни физически упражнения

Не е достатъчно да тренирате от дъжд на вятър. Редовното – макар и леко – физическо натоварване е много по-ефективно от редките, но изтощителни сесии във фитнес залата. Когато тренирате редовно, клетките се снабдяват с BDNF, протеин, който засилва паметта, концентрацията, разбирането и умението да научаваме нови неща.

Някои учени смятат, че продължителното седене има обратния ефект и пречи на мозъка да работи на пълни обороти.

4. Ученето на чужд език

Забравете пъзелите като метод за стимулиране на паметта и вместо това започнете да учите нов език. Проучвания сочат, че хората, които знаят поне 2 езика, са много по-добри в решаването на пъзели, отколкото онези, които говорят само един. Успешното изучаване на непознат език помага на мозъка да се справя по-лесно с предизвикателни задачи като планиране и решаване на проблеми.

Освен това, владеенето на поне два езика влияе позитивно върху умението да наблюдаваме заобикалящия ни свят и да разбираме процесите в него.

5. Изпитвайте умението си за кумулативно учене

Много интелигентни гимназисти и колежани се „тъпчат” с информация преди финалните изпити и поне на пръв поглед са усвоили до съвършенство материала за големия ден. Проблемът е, че скоро след това те бързо забравят наученото, защото рядко – ако изобщо – им се налага да го повтарят в същата последователност.

Една от причините изучаването на чужд език да е полезно е, че то изисква кумулативно учене. Тъй като сме принудени да използваме научените граматика и лексика отново и отново, ние ги повтаряме безброй пъти в процеса на опознаване на чуждия език.

Приложете концепцията за кумулативното учене в ежедневието си и на работното място, проследявайки полезните късчета информация, които придобивате. Препрочитайте полезни откъси от книги и записки от важни преговори или си водете дневник с нещата, които са привлекли вниманието ви. Започнете да интегрирате кумулативното учене в програмата си за самоусъвършенстване.

6. Тренирайте мозъка си

Судоку, пъзели, гатанки, настолни или видео игри, игри с карти и други подобни дейности увеличават невропластичността. Тя обхваща разнообразие от промени в нервните пътища и синапси, които са свързани със способността на мозъка да се реорганизира.

Когато нервните клетки взаимодействат по нови начини, невропластичността на мозъка расте, позволявайки ни да гледаме на заобикалящия ни свят от нови, различни ъгли и да разбираме причините и последиците от поведенията и емоциите около нас. Започваме да съзираме нови тенденции и когнитивните ни способности се развиват.

Освен това, повишаването на невропластичността може да предотврати развиването на определени заболявания и разстройства. Хората с висока невропластичност например са по-малко предразположени към депресия и безпокойство, като същевременно научават нови неща много по-бързо и помнят повече.

7. Медиация

През 1992 година Далай Лама поканил учения Ричард Дейвисън да изследва мозъчните му вълни по време на медитация, за да разбере дали духовният водач може да генерира определени мозъчни вълни по команда. Оказало се, че когато Далай Лама и други монаси били помолени да медитират и да се фокусират върху състраданието, мозъчните им вълни доказали, че те наистина се намират в състояние на дълбоко състрадание.

Пълното проучване е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences през 2004 година, а след това и в Wall Street Journal, където също привлича голямо внимание.

Медитацията набира популярност сред амбициозните хора, защото изследването гласи, че можем да контролираме собствените си мозъчни вълни и да чувстваме каквото и когато искаме. Това значи, че можем да програмираме себе си да се чувстваме по-силни преди важни преговори, по-уверени преди да поискаме повишение и по-убедителни преди да извършим продажба.