Истината за страстта и таланта

Случвало ли ви се е да се замислите за онова, което наистина бихте правили с желание, а след това да се запитате: „Ами ако открия страстта си, но нямам нужния талант?”

Чувството е ужасно, нали? Но не се тревожете – надежда има!

Ето няколко неща, които искам да вземете предвид, когато започнете да размишлявате на тема „страстта срещу таланта”:

1. Истинският проблем са вашите страхове

Когато се тревожите дали ще откриете своята страст и за това, че АКО я откриете, няма да имате нужния талант, за да се занимавате с нея, в главата ми започва да звучи предупредителен звън.

Какво имам предвид? Имам предвид, че за много от нас тези притеснения представляват тактика за отлагане, породена по-скоро от страха, отколкото от реалността.

Страхът е силно нещо – той е инстинкт за оцеляване. Именно по тази причина лесно ставаме негови жертви. Но това не значи, че той е винаги прав. Всъщност страхът често се проявява под формата на съмнение или безпокойство („Нямам нужната дарба, за да се занимавам с онова, което ме влече” е само един пример), които ни пречат да поемем риска и проверим тяхната основателност.

Колко склонни сте да откриете своята страст, ако вече се боите от възможността да се провалите? Именно. Страхът ни държи в зоната ни на комфорт и безопасност, като по този начин ни пречи да се захванем с нещо, което би могло да е от изключително значение за нас.   

Какво е решението? Просто е, но не е лесно. Трябва да убедите себе си, че ще намерите начин да се справите с всяка една ситуация. С други думи, ще продължавате да се учите и да предприемате действия, докато не разберете със сигурност кой път е правилният за вас, и няма да позволявате на безпокойството да замъглява преценката ви и да ви държи на едно място.

Действието е врагът на страха.

2. Усърдният труд и талантът са като навъсени деца

Няма да ви заблуждавам, че ако искате да сте певец или певица, но не можете да изпеете дори „Зайченцето бяло”, за да си спасите кожата, усърдният труд ще елиминира всички пречки. Няма (още по темата след секунда). Но за повечето от нас, голяма част от страховете могат да бъдат преодолени с практика и усърдие. Страстта и талантът понякога са като кисели братче и сестриче, които се обиждат и бягат едно от друго, до дълбоко в себе си много се обичат.

Ето какво имам предвид: много от нас се боят да не се провалят в самото начало, затова или не предприемат ход, или ако го сторят и им се види непосилно, смятат, че нямат нужния талант… затова се предават и продължават нататък.

Замислете се за първия път, в който сте направили нещо. Идеално ли се представихте? Силно се съмнявам. Мнозинството от нас се нуждаят от няколко опита, преди да станат добри (или 10 000 часа, както смята Малкълм Гладуел), затова е лудост да очаквате, че ще се справите перфектно в онова, което ви влече, от самото начало.

Отървете се от перфекционизма и се концентрирайте върху факта, че за да успеете, са нужни много опити и провали. Има стотици вдъхновяващи цитати по темата:

„Пропускаш 100% от възможностите, които не предприемаш” – Уейн Грецки

„Пропуснал съм над 9000 изстрела в кариерата си. Загубил съм почти 300 мача. 26 пъти са ми поверявали решаващото хвърляне и съм се провалял. Провалял съм се отново и отново в живота си. И точно затова успях.” – Майкъл Джордан.

Идеята ми е следната: В началото няма да се справяте добре в онова, с което искате да се занимавате. Нито дори през цялото време. Но това не значи, че работата ви няма да ви носи удовлетворение. Все пак и великият Майкъл Джордан се е провалял доста пъти.

Освен това, когато изпитвате влечение към нещо, ще влагате голямо старание. А когато се стараете и едновременно с това се забавлявате, вероятността да успеете е 1000% по-голяма, независимо дали имате талант, или не.

3. Страстта има много лица

Да се върнем към музикалния пример от предишната точка. Непрекъснато напомням на студентите си, че страстта и работата са две различни неща. Работата е начинът, по който изразяваме страстта си. Затова, ако смятате, че вашата страст е да бъдете популярен изпълнител, но нямате певчески талант, чувството е смазващо.

Започвате да се фокусирате върху работата (да сте разпознаваем изпълнител), а не върху истинската страст – да свързвате хората чрез музика или да ги карате да се чувстват живи. Схващате идеята.

Ако се водите от страстта си, а не от работата, можете да станете продуцент, агент или текстописец. Светът е вашето платно, затова майната му на таланта. Направете крачка назад и се погледнете добре. Със сигурност можете да предложите повече, отколкото осъзнавате. Ще се справите!

Кристи Мимс, главен изпълнителен директор на Revolutionary Club, за LinkedIn.com