Съветите на Ричард Брансън: Не горете мостове – изграждайте ги!

Една от положителните страни на дългогодишната ми кариера като предприемач е, че никога не съм имал лош шеф – всъщност, никога не съм имал каквито и да било шефове! Именно по тази причина, за жалост, никога не съм имал възможността да нахълтам в офиса на работодателя си, с гневен вик: „Напускам!”. Извън кръга на шегата, не ви съветвам никога да подхождате по този начин, независимо колко силно е изкушението.

Ако искате да напуснете работно място, на което се чувствате неудовлетворени – особено ако искате да започнете собствен бизнес, - направете го, но изберете правилния подход. Колкото и да ви се иска да се оттеглите така, че да ви запомнят, не обръщайте гръб на потенциалните възможностите, които бившите ви колеги могат да открият пред вас. Обяснете причините за решението си, споделете визията си за бъдещето и положете усилия да не губите връзка с предишния си работодател. Никой не знае какво ви очаква.

Едно от страхотните неща във Virgin е, че когато талантливи кадри си отиват, те често основават страхотни собствени компании. Например Тони Фернандес, който от финансист на Virgin Records стана съосновател и главен изпълнителен директор на AirAsia. Или Том Алекзандър, който се премести от Virgin Mobile, за да съживи EE. Или Тали Озбърн, която от звезда на Virgin Mobile Canada се превърна във вдъхновяващ оратор. Всички те останаха приятели с компанията и съм сигурен, че ще в бъдещето ни очакват много възможности за съвместен труд.

Като собственик на бизнес, за мен е също толкова важно да не изгарям мостовете между себе си и бившите си служители. Важно е и за компанията, защото в крайна сметка тя представлява група хора, и когато се наложи да продадете бизнес си, най-големият ви приоритет трябва да е благосъстоянието на персонала ви. Примерът, за който се сещам, беше и най-трудният в живота ми. Тъкмо бяхме превърнали Virgin Records в най-голямата независима звукозаписна компания и бях подписал с Джанет Джаксън – бях на седмото небе.

Но новата рекламна кампания на British Airways нанесе сериозен удар по Virgin Atlantic и ми се наложи да решавам дали да продам звукозаписната компания, за да намеря нужните на авиокомпанията средства, за да я направя конкурентноспособна. В крайна сметка, със сълзи на очи и чек за милиард долара се затичах към LadBroke Grove в Лондон. Дълбоко в себе си знаех, че това е правилното решение. Успехът на Virgin Atlantic и Virgin Group – а и трудностите, с които се сблъскваха звукозаписните компании като цяло – ми подсказваше същото.

Беше ми много трудно да се откажа от музикалния бизнес, от всички прекрасни спомени и особено от страхотните хора. Но вместо да изчезна безследно, се разходих из офиса и прегърнах всеки служители. С много от тях продължавам да поддържам връзка; Virgin EMI все още е част от семейството на Virgin и продължава да печели приза за звукозаписна компания на годината и да развива страхотни музиканти.

Към края на миналата година посетих Ню Йорк и видях логото на Virgin на една офис сграда. Влязох вътре и, за моя голяма изненада, срещнах няколко бивши служители на Virgin Records. Те все още обичаха марката, музиката и духа на компанията. Ако бяхме прекратили връзка още през 80-те, тази среща нямаше да се осъществи. Затова, вместо да изгаряте мостове, изграждайте такива!

Ричард Брансън за LinkedIn.com