Приемете несъвършенствата зад шедьовъра си

Зад усмивката на Мона Лиза може би се крие напълно различен образ – на жена, втренчена право напред с неутрален поглед, вероятно дори намусена от разочарование. Поне така смята един френски изследовател, макар и историци да не са толкова сигурни.

Художниците често рисуват върху вече нашарените си платна. Прочутата „Синя стая“ на Пикасо всъщност е нарисувана върху друга творба – портрет на неизвестен мъж с папионка. Редуцирай и рециклирай, предполагам.

Но и ние рисуваме върху скрити картини. Всеки един от нас.

Какво се крие под вашия портрет?

Малцина са наистина автентични. Аз не съм. Опитвам се, но по много начини не съм. Facebook профилът ми не съдържа снимки от караниците със съпругата ми. Мнозина изтриват снимките на своите бивши от социалните мрежи веднага щом връзката им се разпадне. LinkedIn профилите ни не разкриват причините, поради които сме били уволнени. Хората, които прекарват половината си време в Интернет, гледайки филми за възрастни, предпочитат да споделят видеоклипове от Daily Show.

Живеем в стерилна автентичност, в идеална картинка не само в социалните мрежи, но и на живо. Вгледайте се в колегите си. Мнозина са весели и си вършат работата. Но те се борят с истински демони. Наркомани. Хора, страдащи от психически заболявания. Кръшкачи. Крадци. Измамници.

Никога не виждаме техния мрак. За това има две причини. Първо, не искаме. Имаме нужда да възприемаме онези от тях, които са ни най-близки, по начин, който подхожда на полезрението ни. Животът е симфония, която се нуждае от непрекъснато дирижиране, затова няма място за фалшиви тонове.

Второ, хората по природа поставяме позитивното над негативното, що се отнася до повърхността – физическа, емоционална и психологическа. Имаме нужда както да общуваме ефективно с околните, така и да се борим с проблемите, които ни тровят.

И все пак трябва да разберем, че зад портрета на всеки се крие друга картина. Особено зад нашия.

Някои от скритите ни картини са просто забравени или изоставени. Започнали сме да искаме нещо друго – да бъдем други – и просто сме решили, че това не е пътят, който искаме да следваме. В това няма нищо срамно. Опитали сме нещо. Не се е получило. Продължили сме напред.

В други случаи творбата отдолу е просто недовършена. Животът ни отвежда в най-разнообразни посоки и често ни принуждава да подреждаме приоритетите си по различни начини. Особено бизнес лидерите живеят в свят, изпълнен с изисквания – за времето, вниманието, любовта и емоциите им. Нещата, които някога сме смятали за важни, понякога остават на заден план. Възнамеряваме да се върнем към тях, но често не успяваме.

И най-накрая, съзнателно обръщаме гръб на някои от вътрешните си картини. Това са пътища, по които вървим – лични и професионални, – а не трябва. Разводи. Лоши навици. За бизнес лидерите и предприемачите това са провалите, с които неизбежно се сблъскват.

Нужно е много, за да съзрем тези скрити картини. В случая на Мона Лиза беше необходим похват, наречен Layer Amplification Method, който измерва отразената светлина, за да реконструира изображенията между слоевете боя.

Ако обаче могат да бъдат измерени по някакъв начин, тези картини са истински. Нашите вътрешни картини може да не са видими за очите на другите, но поне придават различна структура на портрета, който представяме пред света. Трябва да приемем това и да го разберем, за да продължим напред. Ако сме преборили депресията, няма нужда да споделяме това с колегите и партньорите си, но определено трябва да се уверим, че това постижение е слой боя в живота, който сме избрали да водим. Ако сме се проваляли, трябва да се утешим със знанието, че платното е било достатъчно здраво, за да понесе върху него да бъде нарисувана още една творба. Ако някога сме били мъж с папионка, трябва да се чувстваме удобно като жена в синя стая.

Не можем да се радваме на постиженията си, ако никога не сме се изправяли през изпитания. Същността ни се определя от комбинацията от предизвикателства, които сме избрали да посрещнем, препятствията в крака ни и начините, по които сме ги преодолявали. Всички те са следи от четка, слоеве боя, които понякога подхождат, но по-често трябва да бъдат покрити с друг цвят, сянка или текстура. Добрата новина е, че резултатът – от шедьовър, до „Кучета играят покер“, до детска акварелна рисунка – винаги представлява уникална, важна творба – плодовете на нашите съзнание, преднамерен и усилен труд и отдаденост.

Животът и изкуството са взаимозаменяеми и, както е казал Томас Мъртън, изкуството „ни позволява едновременно да откриваме себе си и да губим себе си“. Би било трагедия, ако светът нямаше Мона Лиза и нейната усмивка. Би било също толкова трагично, ако светът нямаше вас и начина, по който се изправяте пред него. Но не можем да забравим картините, които трудно можем да съзрем. Затова трябва да приемем основата, която те осигуряват. Ако сте успешни, никога повече няма да се вгледате в портрета си по същия начин.

Рей Хенеси, редакционен директор на Entrepreneur.com