Страдате ли от „Синдрома на измамника“?

Наскоро в списание Quartz четох за така наречения „синдром на измамника“ – страх, че всъщност не сте толкова способни, колкото е необходимо. Очевидно той е често срещан сред успешните хора, и особено сред уважавани дами като главния оперативен директор на Facebook, Шерил Сандбърг, и актрисата Джоди Фостър.

Дори съществува тест, с който можете да проверите дали сте подвластни на това състояние и до каква степен.

Аз го попълних и се оказа, че съм относително „чист“, което не ме изненада. Предвид напредналата ми възраст, добре съм  запознат със силните и слабите си страни. След живот, изпълнен с постижения и много и унизителни поражения, предполагам, че самооценката ми е доста близка до реалността. Както е казал морякът Попай, „Аз съм това, което съм“. Нито повече, нито по-малко.

Разбира се, жена ми, която непрекъснато ми повтаря, че съм пълен некадърник с огромен късмет, не би се съгласила, макар и да не знае защо. Оказва се, че тя е единственият човек на Земята, чието мнение е важно за мен, поради което е и единствената, която се старая да впечатлявам. Забавно е обаче как всичките ми усилия се връщат и ме удрят в лицето. Човек би си помислил, че след толкова години съм си взел поука, нали?

Истината е, че колкото по-стар и мъдър ставам, толкова повече осъзнавам колко малко знам. С това темпо, докато ритна камбаната, в главата ми няма да е останало нищо. Предполагам ми е писано да напусна този свят така, както съм се появил на него... без нито една читава мисъл в кратуната.

Но да се върнем на синдрома. Статията загатваше, че той се среща често при успешните хора, които неизбежно, рано или късно, си поставят прекалено амбициозни цели. И когато постигнат някоя, вдигат летвата все по-високо, което е и причината никога да не са удовлетворени от постиженията си.

Не можете да не се посмеете на тази ирония – твърде успешните личности са последните, които трябва да се притесняват от подобно нещо. Истинските измамници са онези, които смятат, че знаят всичко – самопровъзгласилите се експерти и гурута. Обикновено те са тези, които си нямат представа от света или поне не заслужават изкуствено надутото си его.

Което ни отвежда до друг фактор на синдрома на измамника – зрелостта. Когато сме млади, смятаме, че светът се върти около нас. Често мислим, че сме по-умни и способни, отколкото сме всъщност. Но времето и опитът имат начин да ни научават на смирение и гледане в перспектива. Това се нарича порастване.

И аз бях арогантен и надут като млад. Смятах, че знам всички отговори, и мразех да си признавам, че съм в грешка – както беше в повечето случаи. Но дълбоко в себе си бях по-добър от това. Бях изключително неуверен. Това няма нищо общо със синдрома на измамника – просто защитен компенсаторен механизъм, характерен за младостта и глупостта.

Няколко въпроса от теста сякаш намекват, че страдащите от синдрома на измамника често се притесняват, че постиженията им са въпрос на чист късмет. Може би една от причините за тази нагласа е съвременната култура, която свързва успеха с привилегиите или късмета, а не с индивидуалните умения и представяне.

Например, наскоро в Twitter получих отговор на статия, в която казвам, че успехът е базиран на труда, решенията и действията на човек. Туийтът гласеше: „И добро количество късмет, нека си признаем.“

Непрекъснато чуваме подобни коментари, но това е мит – при това доста зловреден. Опитът ми сочи, че късметът и успехът са две независими явления, които нямат никаква връзка помежду си. Успешните личности по-скоро сами създават късмета си, работейки усърдно, вземайки правилните решения, поемайки рискове и действайки уверено.

Ако наистина искате да знаете какво мотивира успешните хора, ще ви кажа – обикновено това е страстта им към работата. Те винаги се стремят да постигат повече. Летвата никога не е достатъчно високо. И колкото и уверени и силни да изглеждат понякога, дълбоко в себе си таят неувереност и страхове – такава е човешката природа.

Няма значение колко успешни сте. Ако поне малко не се съмнявате в себе си, значи просто не сте човек. Предполагам всеки от нас, малко или много, страда от синдрома на измамника.

Стив Тобак, писател и управляващ партньор на Invisor Consulting, за Entrepreneur.com