Нов и лесен начин да обясняваме по-убедително

Ако искате да убедите някого в нещо, по-добре му предложете хубаво обяснение на процес или явление, с първопричините те да се случват. Това не е ново откритие за мнозина, които са се научили да обясняват добре на хората, за да ги убеждават, и така успяват - в живота, в работата и т.н. Ново изследване на Университета на Пенсилвания обаче се задълбочава в ефективността на личната стратегия за обясняване и предлага препоръка как тя може да бъде подобрена. Изследването е отразено от журнала Cognition и сайта Business Insider. 

"Ако искате да убедите някого, че обяснението ви за нещо е най-добрият начин то да се разбере, включете и малко на пръв поглед безползезна, въпреки че е напълно вярна, допълнителна информация от свързано с разказа ви научно поле". Това съветват авторите на изследването.

Оказва се, че ако цитираме допълнителна информация от уважавано научно проучване, за което знаем, хората биха се доверили повече на обяснението, което им предлагаме. 

По принцип хората смятат, че по-дългите обяснения са по-добри от по-кратките. Предпочитаме обяснения, които посочват целта, или причината, нещата да се случват, дори и тези неща всъщност да не ни помагат особено да разбираме даден феномен. По-ранно проучване, направено преди това на пенсилванския университет, показва, че хората предпочитат психологически обяснения, когато те съдържат "логически неуместна неврологична информация".

Това е наричано от учените "ефект на съблазнителната примамка" - да включваме допълнителна информация, дори и да може без нея. Създава повече достоверност и влиятелност на говоренето. 

Както бившият кореспондент на сайта Tech Insider Дрейк Беър коментира, отразявайки същата тема, "ако се опитвате да обясните защо някой прави нещо, можете да разчитате на невробалона (или неговия мозък), за да зазвучите по-убедително". 

Учените наричат използването на аргументи в обясняването, които по принцип биха могли да бъдат изпуснати, "редукционно обясняване" (редуцира се една наука до по-фундаментални части). 

Досега учените не бяха наясно дали тази стратегия е печеливша, и дали тя може да бъде приложена към други теоретични полета, не само към психологията. Екип на UPenn предположи, че хората като цяло биха предпочели да се добавят аргументи, дори и те да не подкрепят решаващо обяснението, което човек им предлага, за да ги убеди в нещо. 

За да тестват тази теория, изследователи създали йерархия от науки, започвайки от най-фундаменталните: социални науки, психология, неврология, биология, химия, физика. Те помолили студенти и работници в Mechanical Turk на Amazon да участват в експеримент. Представили им проучване, съпътствано от редукционно обясняване, за да разберат дали допълнителната информация ще въздейства върху преценката им. Представили няколко обяснения на една научна концепция - добро обяснение, добро обяснение, което включва допълнителна информация, която може да се редуцира, лошо обяснение и лошо обяснение с допълнителна информация, която може да се редуцира. Хипотезата им се потвърдила - хората показали, че мислят, че обясненията, които съдържат безполезна допълнителна информация, са по-добри. 

Други извод бил, че все пак добрите обяснения са приемани по-добре от лошите, дори ако към лошите има допълнителна информация, а към добрите не. 

Така че следващият път, когато опитвате да убедите някого в нещо като му обяснявате, опитайте да направите обяснението си малко по-дълго (което не бива да ви лишава от конкретиката на говоренето!) и добавете малко допълнителна информация - цитирайте науката или източник, дори да ви се струва, че може и без това. Така ще бъдете по-убедителни.