Планът на САЩ за субсидиране на производството на чипове с 52 млрд. долара не върви наникъде

Днес вече е ясно, че Закона за наука и полупроводникова индустрия (CHIPS), който включва 52 млрд. долара за субсидии за американското производство на чипове, едва ли ще изпълни своето предназначение. Задаващият се провал всъщност е микрокосмос от всичко, което не е наред с настоящия подход на Америка към изграждането на нещата, пише Блумбърг.

Приет миналата година с двупартийна подкрепа, законът имаше за цел да съживи капацитета за производство на полупроводници в САЩ. Въпреки че Америка е световен лидер в дизайна на чипове от висок клас, нейният дял в световното производство на полупроводници е намалял от 37% през 1990 г. до около 12%. Като се има предвид значението на тези чипове за икономиката и особено за националната сигурност - Министерството на отбраната се нуждае от около 1,9 млрд. от тях годишно, лесно може да се направи аргумент, че индустрията има нужда от субсидиране.

Въпреки това раздаването на чекове никога няма да бъде достатъчно. Производството на чипове в САЩ все още отнема 25% повече време и струва почти 50% повече, отколкото в Азия. Ще са необходими значителни промени в политиката, за да могат базираните в САЩ производители изобщо да станат конкурентни. При сегашното състояние на нещата те са изправени пред три сериозни пречки - всичките причинени от правителството.

Основната сред тях е бюрокрацията. От 1990 г. до 2020 г. времето, необходимо за изграждане на нови заводи за чипове в САЩ, се е увеличило с 38%. Получаването на разрешително по Закона за чистия въздух могат да отнемат 18 месеца. Прегледите по Закона за националната политика в областта на околната среда отнемат средно четири години и половина. Половин дузина други федерални закони могат да влязат в действие, плюс безкрайни щатски и местни варианти. На всяка стъпка трябва да се консултират безброй агенции и да се чуят енорийските интереси. И все пак технологията не стои неподвижна, докато чака тази бюрокрация да се задвижи. Подобни забавяния само увеличават разходите, обезсърчават частните инвестиции и не позволяват на американските производители да се конкурират сериозно със задгранични конкуренти.

Не толкова страхотно

Друго предизвикателство е, че в САЩ липсва необходимата работна сила за тази индустрия, отчасти благодарение на неработещата имиграционна система. Едно проучване установи, че може да са необходими 300 хил. повече квалифицирани работници само за завършване на текущи проекти за заводи в САЩ, да не говорим за нови такива. И все пак броят на американските студенти, които следват във висши образователни степени в областта, е в застой от 30 години. Много чуждестранни студенти са записани в съответните програми в американските училища, но настоящата политика ненужно затруднява способността им да останат в страната и да започнат работа. Напреженията в сектора е повече от видимо, като новите заводи, планирани от Intel, Samsung и Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC), изпитват сериозни затруднения при намирането на квалифицирани работници.

Привличане на мозъци

Последната спънка е политиката. Компаниите, които се надяват на значително финансиране от CHIPS, трябва да се съобразят с набор от нови правителствени правила и конкретни предложения, предназначени да облагодетелстват профсъюзите и определени демографски групи. Те също така трябва да са готови да предложат „инвестиции в общността“ и „достъпни, надеждни и висококачествени грижи за деца“ на служителите и други подобни услуги. Достойнствата на всички тези цели може да бъдат обсъждани надълго и нашироко, но натоварването на вече неконкурентоспособни предприятия с осакатяващи нови разходи за постигане на напълно несвързани социални цели е просто в противоречие с заявената цел на този закон.

Добрата новина е, че това са предимно разрешими проблеми. За начало властите могат да създадат „бързи ленти“ и изключения от някои правила за производителите на чипове съгласно федералния закон за околната среда. Другият вариант е те да изменят закона така, че да ускорят всички подобни проекти и да възпрепятстват несериозните съдебни дела.

Властите могат да увеличат броя на визите за квалифицирани работници, давайки приоритет на кандидатите с необходимите способности в тези области. Те могат да прекъснат скъпоструващите и контрапродуктивни мерки, свързани с финансирането по CHIPS, и да приемат, че правилното място за въвеждане на прогресивния дневен ред е Конгресът, а не офисите на произволни компании.

Предизвикателството тук далеч надхвърля сектора на полупроводниците. Погрешните политики пречат на американската амбиция на всички фронтове. Ако законодателите искат да ги решат, те трябва да свършат тежката работа, която националният прогрес изисква.