Digital age: Техно пробиви и открития

Какво ново в света на технологиите и откритията? Вижте актуалните тенденции в седмичния ни обзор:

Марсоходът на NASA постави рекорд за най-дълго пътуване на друга планета

Снимка: Getty Images

Марсоходът „Perseverance“ на NASA продължава да изумява с постиженията си на Червената планета. Шестколесният изследовател постави рекорд, като измина най-голямото разстояние за един ден сред всички роботизирани превозни средства, работещи на друга планета. В един поход марсоходът измина 411 метра по скалистата повърхност на Марс. На пръв поглед това може да не изглежда много, но в сравнение с много по-бавните роувъри Curiosity и Opportunity, Perseverance е впечатляващо бърз.

Това е възможно благодарение на автономна система за управление, която позволява на устройството да анализира изображения и да начертава маршрут, докато се движи. В същото време, неговите предшественици трябваше да спрат, да направят снимки, да обработят данните и едва след това да изберат път. Възможността за изминаване на дълги разстояния за един ден открива нови перспективи за научни изследвания на Марс.

„Perseverance “ прекара последния месец и половина в проучване на Крокодилското плато, по външните склонове на кратера Джезеро, търсейки глинести скали. Ако пробите съдържат филосиликати - минерали, които се образуват в присъствието на вода, това би могло да показва, че в далечното минало там е имало много вода. Те могат също така да запазят следи от органична материя, която може да е на милиарди години. „ Ако открием потенциални биологични следи тук, те вероятно ще са от много различна и много по-ранна епоха от еволюцията на Марс от тези, открити миналата година в кратера на водопада Чеява “, отбеляза заместник-директорът на проекта „Perseverance“ Кен Фарли.

"Умна" фасада контролира температурата в сградите като имитира растение

Снимка: Shutterstock

Учени от Университета във Фрайбург спечелиха първата по рода си награда за биоиновации на провинция Баден-Вюртемберг за разработването на „умна“ фасада. Заедно с колеги от Университета в Щутгарт те разработиха и тестваха системата FlectoLine като част от проекта Flectuation. Тази технология се използва успешно за втора година в една от оранжериите в университетската ботаническа градина за автоматично регулиране на потока от топлина и светлина в помещението.

Идеята за тази фасада е взета от природата, а именно от месоядното растение Aldrovanda vesiculosa и бръмбара Graphosoma italicum. Системата от сгъваеми капаци е взета от растението, а дизайнът на съдовете, които задвижват тези клапани – от насекомото. В горещо време топъл въздух се изпомпва в разширяващите се кухини, което принуждава крилата да се отварят и блокират достъпа на светлина до прозорците; в студено време въздухът се изпомпва и те се затварят. Отварянето на капаците зависи пряко от температурата и нивото на осветление навън, системата автоматично регулира позицията им, за да осигури оптимално ниво на засенчване на прозорците.

Слънчевите панели са разположени на вътрешната повърхност на крилата, така че при горещо време те не само покриват прозорците, но и интензивно генерират енергия. По този начин частично намаляват разходите за електроенергия за отопление и охлаждане на сградата. Настоящата инсталация на FlectoLine е с площ от 83,5 квадратни метра, като е предвидено и ръчно управление за експерименти и измервания. Разработчиците на технологията са уверени, че бъдещето принадлежи на подобни адаптивни фасади, тъй като човечеството, ще трябва да се адаптира към променящия се климат на планетата.

Бръмбари-киборги могат да станат спасители при големи бедствия

Снимка: Shutterstock

Жертви на бедствия, блокирани под развалините на срутени сгради или мини, един ден може да бъдат спасени от малки и неочаквани помощници – бръмбари с „раници“. Учените са постигнали значителен напредък в създаването на киборги, разработвайки технология за дистанционно управление на бръмбарите с помощта на игрови контролер. Бръмбарите, наречени ZoBorgs, са създадени съвместно от изследователи от Университета на Куинсланд и Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, както и от Технологичния университет Наньянг в Сингапур. Те са използвали тъмни бръмбари (Zophobas morio) като основа и са ги оборудвали с микрочип с електроди. Тази „раница“ изпраща електрически сигнали към твърдите крила  на бръмбара, карайки го да се движи в желаната посока. Тъмните бръмбари могат да бъдат полезни по повече начини, отколкото просто да бъдат киборги. В някои страни, като Мексико и Тайланд, те се консумират като богат източник на протеини и мастни киселини. Ларвите им могат да ядат и полистирол, един от най-разпространените видове пластмаса, използвана за направата на опаковки и съдове за еднократна употреба. Въпреки че това е вредно за самите бръмбари, изучаването на тяхното храносмилане може да помогне в борбата с пластмасовите отпадъци.

Както показва проучване, публикувано в списанието Advanced Science, бръмбарите киборги успешно преодоляват препятствия, високи колкото собствените им тела, в 92% от случаите и успяват да се преместят от хоризонтална към вертикална повърхност в 71,2% от случаите — рекорден показател сред подобни разработки. Инженерът Тунг Во-Доан от Университета на Куинсланд обясни, че роботи с такъв размер вече са постигнали напредък в движението, но преместването от стени към подове остава предизвикателство. За разлика от тях, бръмбарите са естествено оборудвани с гъвкави, лепкави крака, жилави пипала и силно, но пъргаво тяло. Контролът се осигурява от електроди, които действат като „електрически юзди“: стимулирането на антените кара бръмбара да се завърти или забави, докато стимулирането накрилата ускорява движението или го кара да завиват встрани.  В бъдеще учените планират да подобрят навигационните способности на бръмбарите, като добавят сензори за движение и компактни камери, които ще помогнат за намирането на хора под развалините. „

Плазмен дезодорант премахва неприятните миризми, без да вреди на тялото

Снимка: Shutterstock

Проектът PlaDeo на CodeSteri Inc, отделение от университета Ханьянг, беше пуснат в сайтът Indiegogo.  Таехо Лим и Джунчи Сео спечелиха наградата за иновации на CES. Те създадоха технологията за плазмена дезодорация Pragant, която вече е комерсиализирана.

Неприятната миризма се причинява не от самата пот, а от летливи органични вещества, които са продукт на дейността на бактериите при разграждането на мастните киселини в потта. Следователно няма смисъл да се премахва самата течност, просто трябва да се убият бактериите, което прави плазменият дезодорант. Това обаче не решава проблема с петната по дрехите. Едно от основните предимства на технологията е липсата на директен контакт с кожата, което минимизира дразненето. Също така, процесът не запушва порите и поддържа охлаждащата функция на тялото. PlaDeo генерира студена атмосферна плазма, която създава активни форми на кислород, които убиват вредните органични вещества - самите микроби и веществата, които те произвеждат. Третирането на една подмишница отнема 1,5 минути. PlaDeo е тестван върху 33 респонденти с тежък подобен проблем от 19 страни. 94% от тях съобщават, че миризмата е почти напълно изчезнала след работа с PlaDeo. Изследванията показват, че плазмата лесно унищожава повече от 90% от микробните популации. PlaDeo ще се продава на дребно на цена от 249 долара.