ТРАЙНА/// Digital age: Техно пробиви и открития

Какво ново в света на технологиите и откритията? Вижте актуалните тенденции в седмичния ни обзор:

Стартъп разработи подземен ядрен ректор на дълбочина 1,6 километра

Снимка: Shutterstock

Калифорнийският стартъп за ядрена енергия Deep Fission преди дни разкри официалното име на своята подземна модулна реакторна система - Gravity Nuclear Reactor. Това е ключова стъпка за бързо разрастващата се компания, която има за цел да построи първия си енергоблок още през 2026 г.

Както обясни съоснователят и главен изпълнителен директор на Deep Fission Лиз Мюлер, името отразява основната идея на проекта. Гравитацията е една от най-надеждните сили в природата и същата тази надеждност е вградена в дизайна на реактора. Поставянето на гравитационни реактори дълбоко под земята използва естествените сили на планетата, за да направи ядрената енергия по своята същност по-безопасна, значително по-рентабилна и по-бърза за внедряване.

Реакторът е разположен на около 1,6 километра под земята в тесен сондажен отвор. Околните скали и вода създават естествено високо налягане, подобно на условията вътре в голям конвенционален реактор. Подземното разположение също така намалява необходимостта от масивни надземни конструкции, намалявайки разходите и намалявайки използването на земя.

Всеки гравитационен модул е ​​поместен в шахта, пълна с вода, където се генерира налягане от приблизително 160 атмосфери. Компанията използва оборудване и технологии, вече доказани в нефтената и газовата промишленост и геотермалната енергия. Избран е стандартен реактор с вода под налягане, работещ с нискообогатен уран, което позволява да се разчита на съществуващите вериги за доставки.

Според стартъпа, този подход може да намали разходите по проекта с до 80% в сравнение с традиционните атомни електроцентрали, като строителството отнема приблизително шест месеца. Целевата цена на електроенергията от тях се оценява на 50–70 долара за мегаватчас.

Главният оперативен директор на Deep Fission Майк Брейзъл заяви, че името Gravity е повече от символ, а по-скоро подчертава философията на компанията да използва най-доказаните сили на природата, за да осигури безопасна и устойчива енергия за човечеството. Компанията участва в пилотната програма за реактори на Министерството на енергетиката на САЩ.

Система с добавена реалност превръща обичайни предмети в клавиатура за писане

Снимка: Shutterstock

Изследователи от Тексаския университет в Далас са разработили нов интерфейс за добавена реалност /AR/ , който позволява на потребителите да пишат текст върху повърхностите на обичайни предмети от всекидневието. Тази технология, наречена PropType, проектира виртуална клавиатура върху предмети като бутилки, консервни кутии и книги.

Разработката има за цел да се справи с един от ключовите проблеми с AR интерфейсите -  бавното писане и умората на ръцете. PropType използва всеки държан в ръка предмет като основа за клавиатура, предоставяйки на потребителите реална тактилна обратна връзка.

Както обясни д-р Джин Рьонг Ким, доцент по компютърни науки, системата интегрира обекти от околната среда, преосмисляйки въвеждането на текст в добавена реалност и като създава безпроблемна връзка между физическия и виртуалния свят. PropType използва тактилна обратна връзка, предоставяна от самите обекти, като подобрява потвърждаването на натискането на клавиши и намалява зависимостта от визуални сигнали.

Изследователският екип представи тази система на големи конференции за взаимодействие човек-компютър в Япония и Южна Корея. Виртуалните клавиатури често фрустрират потребителите, защото изискват писане във въздуха и постоянен визуален фокус. PropType се опитва да поправи това, като връща писането обратно във физическия свят. Системата поставя подредбата на клавиатурата върху реален обект и се адаптира към неговата форма. Тя работи върху извити или неравни повърхности, включително бутилки, кутии от газирани напитки, чаши за кафе и книги. Екипът проучи как шестнадесет души са хващали предмети от ежедневието. Изследвани са силата на захвата, позицията на ръката и движението на пръстите. Тези наблюдения с помогнали за създаване на персонализирани подредби на клавиатурата, които се усещат естествено върху различни предмети. Потребителите могат също така да проектират свои собствени клавишни карти. Инструмент за редактиране позволява промени в размера, разстоянието и визуалните ефекти. Изследователите твърдят, че това помага на PropType да работи в различни среди, където външните клавиатури са непрактични.

Да открием изгубения котарак: Приставката за смартфон преобразува в снимка източници на звук

Снимка: Shutterstock

Новото преносимо устройство SoundCam Go позволява да бъдат визуализирани източници на звук, като превръща акустичните вълни в цветни сфери на екрана на вашия смартфон.

Практическите приложения на устройството варират от откриване на течове на вода и спуквания на велосипедни гуми до проследяване на ултразвукови сигнали от прилепи и локализиране на дронове. То може да се използва и за локализиране на изгубени животни или за откриване на насекоми вредители.

Устройството тежи само 92 грама и е оборудвано със 72 цифрови MEMS микрофона, способни да улавят звуци в честотния диапазон до 100 kHz с честота на преобразуване в дискретизация от 200 kHz, значително надвишаваща възможностите на човешкия слух. Магнитното закрепване осигурява удобно свързване със смартфони с iOS и Android, а стандартът IP54 гарантира устойчивост на прах и вода. Включената батерия с капацитет 5000 mAh осигурява до три часа непрекъсната работа.

Устройството работи на базата на ултрабърза обработка на аудио данни в реално време. Специален софтуер преобразува звуковите честоти във визуални изображения, показвайки източниците на шум като цветни сфери -  жълти, сини или червено-оранжеви, като размерът и цветът показват интензитета на звука. Устройството може да работи в автоматичен режим, улавяйки всички звукови вибрации, или в „умен“ режим, фокусирайки се върху най-доминиращите и силни звуци. Сега компанията предлага устройството за предварителна поръчка на цена от 749 евро, което е приблизително 50% от планираната цена на дребно.

Технология със сензори кара самолетите сами да отърсват леда от крилата си

Снимка: Getty Images

Обледяването на крилата по време на полети на голяма надморска височина представлява сериозен проблем за авиацията. Дори малко количество лед с грапава повърхност променя аеродинамиката на крилото, нарушавайки плавния поток на въздуха около него, което води до намаляване на подемната сила и загуба на надлъжна стабилност.

В момента повечето самолети използват топлината на двигателите, за да се борят с натрупването на лед по крилата си, което обаче се отразява негативно на характеристиките на самолета. Германски изследователи от Института „Фраунхофер“ са предложили по-усъвършенстван метод за отърсване от лед.

Специални сензори откриват областите на крилата, където се натрупва лед, след което системата определя резонансната честота на вибрациите, която ще разчупи леда. След това се активират пиезоелектрични задвижващи механизми, генериращи нискочестотни вибрации в килохерцовия диапазон върху заледените зони. Определянето на честотата взема предвид материала на крилото, височината и скоростта на полета, околната температура, влажността и дебелината на леда.