В облаците: Какви са ползите и предизвикателствата пред клауд услугите

Някои компании успяват да летят в облаците , но има и такива, които още са на земята и се опитват да проходят. С тези думи Радослав Гатев, главен клауд архитект и консултант, Verityware, откри четвъртият панел „Flying in the clouds“ на технологичното събитие Technovation на списание „Мениджър“, което се проведе днес в Sofia Event Center при изключително силен интерес.

Гатев, който бе модератор на панела, започна с въпроса: „Какви са основните ползи за компаниите от преминаването в облака?“.

„Облачните технологии са един вид споделени ресурси, които дават на компаниите възможността да използват бързо, иновативно, гъвкаво и същевременно иновативно едни много големи активи в сферата на информационните технологии“, каза в отговор Калин Димчев, мениджър Адриатикс, регион Югоизточна Европа и мениджър за България, Microsoft.

„Ако направим аналог с физическите упражнения – можем да направим малък фитнес салон вкъщи с няколко уреда, но имаме и възможността да отидем в голям професионален салон с най-добрите уреди. Услугата ще бъде горе-долу същата с разликата, че имаме социална среда във фитнес салона и имаме по-голямо пространство“, каза той.

Калин Димчев, мениджър Адриатикс, регион Югоизточна Европа и мениджър за България, Microsoft.

По думите му обаче ако искаме нещо повече, като например голямо футболно игрище, този вариант не може да бъде пресъздаден по същия начин вкъщи и дори да имате неограничени ресурси, това няма да бъде финансово изгодно.

„Същото е с клауда. Той позволява на организации от всякакъв мащаб, размер и сектор да използват тези огромни съвременни ресурси - да го правят ефективно, гъвкаво, да достъпват най-новите иновации и да го правят по един сигурен начин“, добави Димчев.

Според него не е важно какво клауда може да направи за една организация, а какви са целите на организацията и как те най-ефективно могат да бъдат посрещнати с функционалността и с услугите, които едно облачно решение предлага.

Пламен Станчев, оперативен директор в Eviden, an Atos business, даде пример с компанията Profilink, при която всички системи са в клауда.

„По този начин те си спестяват страшно много усилия. Ако всички тези системи бяха Он-премис (на място) щяха да имат инвестиции в хардуер, разходи за поддръжка и екип, който да отговаря за него. В клауда някой друг се грижи за всичката тази работа на заден план. Голямото предимство на клауда е, че може да се гасят и пускат и гасят някои от системите, когато има само нужда от тях и да се плаща за това“, каза той.

На въпрос какви са основните предизвикателства, които среща една компания, която иска да приеме клауда, Николай Динев, директор "Услуги" в Noventiq за Източна Европа, обясни: „Имахме сесия, в която се говореше за ИИ, имахме такава, в която се говореше за финанси. И едните и другите са се запътили към клауда. Някои вече са там, а други ще отидат. Това, което чухте в предишните сесии са проблемите, които хората имат в индустрията“.

Той цитира прочуване, според което бездната между това какво може да предостави вътрешният ИТ екип в една организация и това, от което има нужда бизнеса, е огромна и се разширява. „Има нужда от повече парньори, които да помогнат на клиентите да отидат към облака“ добави Динев.

По думите му предизвикателствата са много. „От една страна има човешки предизвикателства, тъй като това е голяма промяна в цялата организация. Има и технологични предизвикателства – дали компанията е готова на процесно ниво за приемане на новите процеси. Това са най-честите неща, които виждаме - че организацията не е готова да приеме облака на тези нива“, каза още той.

Николай Динев, директор "Услуги" в Noventiq за Източна Европа

По думите му, ако една организция отива към облака и няма отговор на бизнес ниво защо отива там, най-вероятно не трябва да бъде там.  

Той обясни, че почти всеки клауд провайдър предоставя някаква рамка, която да се спазва. „Тя е много добре структурирана. Дефинира се стратегия на бизнес ниво. Моите наблюдения са, че голяма част от клиентите и фирмите, които вече са в облака, никога не са използвали тази рамка. Става въпрос за организации, които са искали бърз ефект и са казали, че нямат време да спазват някакви принципи. Може би у принципите не ги е имало, защото те са на 3-4 години, а вече има компании, които са от 5 години в облака. Това са най-честите предизвикателства“, каза Динев.

Въпреки статистиките на облачните доставчици за инвестициите в сигурността, възниква въпроса как хората могат да са сигурни, че данните им са в безопасност в облака, посочи Борислав Корчев, ръководител на екип "Информационни и комуникационни технологии" в LIREX в дискусията за предизвикателствата пред клауда.

„ИТ мениджърите много често не могат да отговорят. Друго нещо е подготовката на кадрите. Не всички са готови да направят тази крачка и да отидат в овладяването на тези технологии. Говорим или за процес на овладяване или за наемане на външен ресурс, който да свърши тази работа. Това струва пари. Това също е предизвикателство пред приемането на облачните услуги“, каза той.

След това Радослав Гатев даде за пример прочуване на Евростат от 2021 г., според което България е на едно от последните места в ЕС по ползване на клауд услуги.

В отговор на тази статистика Калин Димчев заяви, че в България има и много позитивни фактори.

„Има голям брой хора, заети в сферата на информационните технологии. Над 65 хил. души работят в тази сфера. България има огромен брой сертифицирани специалисти на различни платформи. Това предоставя една екосистема и среда, която е много благоприятна за този тип технологии. Ние работим с десетки и стотици партньори, които имат такова ноу-хау и непрекъснато се развиват. Това определя възможността всяка организация да намери своя партньор и съответните съвети за клауд-икономиката.“, каза той.

Димчев заяви, че по света в страните, които имат голяма достъпност и проникване на облачните услуги, държавата винаги има роля – не като инвеститор или директива да бъдат ползвани тези услуги, а като пример за това как тези облачните технологии могат да допринесат за развитието на отделни процеси и услуги за гражданите.

Той даде за пример Обединено кралство, което е изработило за употребата на държавните институции cloud-first политика, или иначе казано правилото, че всеки един проект, преди да бъде осъществен, трябва да се вземе предвид какви са публичните облачни услуги и да се сравнят с Он-премис и хибридни услуги, след което да се вземе оптималното решение.

„Друг тип подход е на Хонконг, при който моделът е такъв, че има облачна среда, която се оперира от правителството. Там работи до голяма степен хибридния модел, в който тази облачна среда, съвместно с допълнителни иновативни услуги, работят в един общ модел, при който иновациите и оптимизирането на разходите работят съвместно за проникването на технологиите. Бизнесът се учи от държавата и обратното“, каза той.

В България той даде за пример дигитализирането на годишните данъчни декларации по електронен път.

На въпрос за това как се отразяват високата инфлация и колебанията при валутите курсове на цените на клауд услугите, Калин Димчев отговори, че облачните услуги са споделена инфраструктура и най-голямата им полза са икономии от мащаба. „Това е предимството, което наистина добавя стойност в ползването на споделена инфраструктура. Компаниите могат да ползват толкова, колкото им трябва. Разходите за клауд услуги и собствена инфраструктура са доста различни. Има обаче и постоянни разходи – електричество, наем, администрация. Смея да твърдя, без да имам статистиката, че споделената инфраструктура дава много по-голяма възможност да бъде по-достъпна и предвидима в такива цикли на неяснота“, каза той.

От своя страна, Николай Динев отбеляза, че много хора отиват в облака неподготвени.

„После казват, че клаудът е скъп. Тези организации не са готови да го ползват по правилния начин. Имаш огромен сървър Он-премис, който си го купил веднъж и го ползваш цял живот. Отиваш в облака и казва, че иска същия сървър и той е по-скъп. В интерес на истината обаче твоят сървър на земята е бил ползван на 5% и не си го ползвал по правилния начин“, каза той.

По думите му почти всички клауд провайдъри дават възможността да кажете, че ще ползвате някакъв сървър или услуга за 3 години напред.

„Тази информация отива във вендора, който си прави план за това какъв набор от услуги му трябва за този период. Така той може по-ефективно да управлява поръчките към доставки за хардуер. Част от отстъпките от хардуерния доставчик се връщат обратно към клиента Така може да получите отстъпка от 30-40% в сравнение с цената, ако не сте поели такъв ангажимент“, коментира Динев.

Борислав Корчев добави, че колкото по-дългосрочно е планирането за ползване на облака, толкова повече цената през годините намалява. „Винаги имате първоначален разход за миграция към облака. Дългосрочната стратегия винаги излиза по-добре финансов през периода за ползване“, каза той.

Що се отнася до приложенията, които не са подходящи за клауд инфраструктура, Николай Динев даде за пример производственият бизнес. „Клаудът е близо, но не е до нас. Някои услуги не са подходящи. В този случай е добър хибридния подход“, каза той.

Динев отбеляза, че облакът не е подходя и за сектора на медицината.

„Ако има система, която прави операции, клаудът не е за предпочитане. Да зависиш от връзка на другия край на света не е подходящо“, кaза още той.

Като пример за това кога клаудът е много подходящ  Борислав Корчев даде университетите, които имат електронна система за провеждане на изпити.

„Има периоди на пиково натоварване, когато те имат нужда от огромен ресурс по време на самите изпити. След това има месеци, в които таз система не се ползва. Клаудът е подходят в тези случаи, тъй като се плаща само за натоварването и използването на истинския ресурс през времето, в което се ползва“, каза той.

На въпрос как приемането на клауд услугите се отразява на сигурността на компаниите, които го ползват, Борислав Корчев каза, че ZeroTrust е нещото, което подпомага и увеличава сигурността в облака.

„Това е концепция, при която се обединяват много технологии, за да се повиши нивото на информационна сигурност – не само в облаците, но и в хибридните модели. Преди няколко години, когато компаниите традиционно работеха в офис и всичките им приложения бяха в собствен център за данни, те имаха единствено т.нар. периметрова защита. Почти нямаше достъп отвън, с малки изключения за служители. Нещата бързо се промениха с идването на COVID-19 и популяризирането на облачните технологии“, коментира той.

„Системите на компаниите излязоха извън техните центрове за данни и отидоха в клауд доставчици. За да има сигурност, това нещо наложи прилагането на ZeroTrust, което означава не вярвай на никого и проверявайки всичко. Първо се проверява дали потребителят е този, за който се представя. Мултифакторната идентификация е нещо, което в този случай помага – винаги имаме проверка на две нива  дали човекът, който се представя, е наистина той“, каза Корчев.

По думите му след това се проверява ресурса, който той използва, тъй като потребителят може да докаже, че е той. Може да се окаже, че компютърът му е заразен със зловреден код и да бъде да бъде обект, през който да влезе някаква атака. „Втората стъпка е проверката на самото устройство – дали отговаря и дали е съвместимо на всички изисквания за сигурност“, добави той.

Според него за прилагането на модела ZeroTrust са нужни три неща.

„Първото е компаниите да са узрели, че искат този модел. Да са готови да се обезпечат с правила, процедури и политики, който казват – ние правим нещата по този начин и не се допускат изключения. Другото са технологиите – различни производители предлагат различни технологии, но като цяло те покриват сходен тип източници на заплаха. Последното е човешкият фактор, като той е най-слабото звено, когато говорим за информационна сигурност. Ако човекът, който е зад компютъра, било то от незнание или злоумишлено прави неща, които не са по правилата, той може да представлява заплаха“, каза той.

***

Генерален партньор e Accenture.

Основни партньори са iuvo, tbi bank, Bosch Домакински уреди България и BAT Bulgaria.

Събитието се провежда и с подкрепата на Eviden, an Atos business, Lirex, Checkpoint, Daticum, Noventiq и FTS Bulgaria.

Институционални партньори са BASSCOM, AIBEST и Българска стопанска камара.

Медийни партньори са bTV Media Group, БНТ, dir.bg и dev.bg.