Защо руснаците (и не само те) няма да дойдат в България

Заради санкциите срещу Русия броят на руските туристи щял силно да намалее, казва българският туризъм и иска компенсации от ЕК. Но истинските проблеми на туризма са съвсем други, пък и адресатът на това искане е сбъркан.

Вече втора година от българския туристически бизнес се чува все един и същ апокалиптичен рефрен - руснаците няма да дойдат. Вярно, зимният туристически сезон върви добре и ще продължи по-дълго от обикновено. Но летният пак ще е много труден заради предполагаемия отлив на туристи от очевидно незаменимия пазар номер 1 - Русия. От правителството, донякъде успокоително, предричат 30-40 процента, прогнозите на бизнеса са по-мрачни - 50-60. От социалистическата опозиция, като добри и съчувствени познавачи на руската действителност, „влизат в положението” на бизнеса и използват случая, за да насочат разговора към любимата си напоследък политическа тема - срещу санкциите на ЕС. Притисната от тях, казват те, Русия спряла всички социални програми за деца, за възрастни хора, за ветераните от войните. Отменени били и всички почивки в притежавания от руското правителство комплекс „Камчия”.

Бизнесът „поема топката” и я хвърля в полето на правителството: България отсега да иска от Европейската комисия компенсации за загубите в туристическия сектор заради украинската криза и санкциите срещу Русия.

Истинската причина

Разбира се, кризата в Украйна, започнала с руската анексия на Крим и задвижвана от руските „вежливи хора” и руските оръжия, не помага на туризма, при това не само на българския. Но ако на българското Черноморие не дойдат толкова много руснаци, колкото им се иска на българските хотелиери, основната причина ще е друга.

Цените на петрола се сгромолясаха повече от два пъти, което вкара Русия в най-тежката валутна и икономическа криза от 1998 година насам. Рублата загуби почти половината от стойността си. Приходите в бюджета се сринаха, икономиката влезе в рецесия, очаква се тази година БВП да се свие с 5-6%, а правителството планира да намали разходите си с 10 на сто.

Всичко това нанесе сериозен удар на покупателната способност на руснаците и ги принуди да свият разходите си, което се отрази и на ваканционните им пътувания - по данни на руската преса продажбите на руските туроператори са спаднали с около 50%. При това отлив на руски туристи се наблюдава не само в България. Данните показват дори, че в България отливът на руски туристи е бил сравнително слаб в сравнение с други страни. Които обаче се справят и без толкова много руснаци.

Може и без толкова много руснаци

Миналата година в Турция броят на руските туристи е намалял с над 21 процента. В Египет, където 30% от приходите в туристическия сектор идват от Русия, посещенията на руснаци са се свили с 50% през декември миналата година и с още 20% през януари тази година. За първите 10 месеца на 2014-та броят на руските туристи в Гърция е намалял 4 пъти.

Спадът им в България през миналата година, който така и не е обявен официално, е бил, ако въобще го е имало, далеч по-малък - може би едноцифрено число. Въпреки това българският туризъм отчете като цяло най-лошата си година от 2009-а насам.

През това време в Египет (въпреки отлива на руснаци, а и въпреки ислямистката заплаха) приходите от туризъм са нараснали с 27%. В Турция - с 6,2 на сто. В Гърция туристическият поток се е увеличил с 23%, което превърна 2014-та в поредната рекордна, „златна за гръцкия туризъм” година.

През 2015-та, въпреки очертаващия се спад на руски туристи (50% по-малко резервации в началото на годината) Гърция прогнозира нов рекорд - 25 милиона туристи. В Турция очакват 25-30% по-малко руснаци, но като цяло също са оптимисти - твърдят, че са на път да станат петата по общ брой туристически посещения страна в света. Световната туристическа организация към ООН пък предвижда глобален ръст от 3-4% и също толкова в Европа - заради възстановяващите се икономики и поевтиняването на петрола.

Истинските проблеми на българския туризъм

В България обаче преобладават апокалиптичните прогнози. Което показва, че проблемите на българския туризъм са по-дълбоки. И не се изчерпват само с прекомерната пристрастеност към руските гости, което прави туризма прекомерно податлив на често променящата се руска икономическа и политическа конюнктура. Проблемите очевидно са свързани преди всичко с качеството на услугата и цялостната среда, както и със съотношението на това качество с исканата цена.

Затова тенденцията на намаляване на европейските туристи, които биха придали на пазара повече предвидимост и устойчивост, е трайна и неизменна. Преди пет години те са били 70-75%, сега са едва 50 на сто от всички туристи в България. Трайна е и тенденцията на загуба на най-естествения пазар - българския. Стотици хиляди българи всяка година предпочитат да прекарат почивката си на друго място. Впрочем, туристическият бизнес има идея как някой друг да му компенсира и тази загуба - раздаваните във фирмите ваучери да се използват не за храна, а за летни почивки в страната. Тоест, българските работодатели с парите си да заместят руснаците, които няма да дойдат.

Дали тази идея ще помогне, ако изобщо бъде възприета, е съмнително. Сигурно е обаче, че да се очакват компенсации от ЕК е напълно нереалистично. Все едно да се поискат компенсации от Путин, от Международната агенция по енергетика, от ОПЕК или МВФ.

Ясен Бояджиев, Дойче веле