10 отживели практики в мениджмънта

Ако искате да бъдете най-добрия в областта си, трябва да се отървете от остарелия стил на мениджмънт. Може да не го чувствате в ежедневието, но управлението на бизнес е в значителен преход. Старите практики на лидерство с командване и контрол отминават. Правят го за сметка на това, което експертите наричат метод на доверието и проследяването. В него на служителите не само се казва какво да вършат, но и защо. От по-формална гледна точка се придвижваме от т.нар. „транзакционно“ лидерство към трансформиращо се лидерство. И няма връщане назад.

Собствениците на бизнес задължително трябва да извървят дълъг път, особено в  компаниите с дългогодишна история, където старите практики отмират трудно, съветват от Inc.com. Увеличават се обаче доказателствата, че чрез създаването на компания с ясна цел и ценности работодателят дава възможност на служителите да се свържат помежду си в нещо по-голямо. Това увеличава продуктивността. С други думи вътрешната култура на ангажиране води до по-голяма потребителска лоялност и по-добър финансов успех.

Тук следва списък на 10 отживели практики в мениджмънта, които според експертите вече не бива да се прилагат. За всяка от тях се предлага и заместител.

1. Микромениджмънт или нуждата да се контролира всеки най-дребен аспект от дейността на компанията.

Заместител: отдаване на повече правомощия и свобода. Също и на шанс хората възможност да сгрешат – когато го сторят, те ще знаят, че решението е било тяхно.

2. Управление чрез постоянен надзор. Вече не е достатъчно да бъдеш видим като шеф. Вместо това в лидерството навлиза наблюдението на другите, изслушването им и вписването в общия разговор. Внедряването на идеи, представени пред вас, и след това показването на резултатите от тях.

3. Претендирането, че шефът знае всичко. Нямате всички отговори и не можете да ги имате, затова е безсмислено да опитвате да убедите останалите около вас в противното. Вместо това положителната промяна е в опознаването на екипа на мениджърите в офиса и доверието в тях. Ключът е в това да се избират страхотни хора, които имат правилните умения, и да им се има доверие. След като ги откриете и привлечете, се отдръпнете от пътя им.

4. Забраната на грешките и нулевата толерантност спрямо тях. Вместо това в управлението навлиза идеята, че се учим от грешките си. И че трябва да бъдем първите, които ще ги признаят.

5. Мисленето, че счетоводният баланс движи бизнеса и определя всички други решения. Заместител: стремеж към потребителска лоялност, която задвижва печалби.

6. Твърдението, че компетентността в областта на заетата позиция е достатъчна. Препоръката „Върши си работата и ще оцелееш“. Сега вече се назначават „отборни играчи от клас А“, готови да пробягат допълнителни метри, да изработят час отгоре, да предложат умения в добавка.

7. Идеята „инвестирай в технологиите и ще си повишиш продуктивността“. Вместо нея на ход е стратегията „Инвестирай в хората!“.

8. Управлението в стил „изисквай промяна; внимавай какво ще поискаш и кога“. Заместител: Отглеждай промяната, за да могат хората ти да измислят най-добрите идеи и да извлечеш ползата от тях.

9. Излиза от мода пържената храна и кафенетата в работно време. Идва времето на стимулирането на здравословното хранене на работното място.

10. И накрая, все повече се смята за изостанало мисленето „поощрявай инициативите, като плащаш на служителите си повече пари. Така те ще вършат още и още.“ Оказва се, че да се чувстваш оценен в работата си чрез жестове, дела и думи е по-стойностно от парите.