3 ненужни за лидерите неща

Всички вършим делата си, движени от дълбоко лични нужди. Повечето основатели и собственици на бизнес например стартират компаниите си заради нуждата от свобода и автономност. Повечето лидери попадат на позицията си, водени от необходимостта да направят този свят по-добър.

Някои нужди обаче свалят добрите ръководители до нивото на посредствеността. Представяме ви трите най-често срещани вътрешни необходимости, които провалят иначе добри лидери.

Нуждата да си харесван

Няма нищо лошо в това колегите ти да те харесват. В ранните стадии от ръководенето на група – била тя бизнес, отдел, департамент, проект или екип – е нормално да искаме да работим с хора, които са ни приятни и които ни намират за симпатични. Обичта, харесването, взаимното уважение – дори любовта – са мощни двигатели на здравия, жизнен бизнес.

Нещата се объркват тогава, когато лидерът се пристрасти към получаваните топли чувства и уважение. В този момент обработката на информация започва да губи прецизността си, решенията се оцветяват от липса на обективност, а комуникацията губи яснотата и точността си.

Как да разберем дали сме престъпили прага между създаването на здравословна и уютна среда и копнежа по чуждото внимание?

Ще разберете, когато се вгледате в начина, по който третирате по-затворените си служители. Ако откриете, че или ги изхвърляте от вътрешния си кръг, или отивате в обратната крайност и се връзвате на възел, за да получите вниманието и любовта им, значи имате проблем.

Нуждата да си най-умният в стаята

Ръководителите ръководят. Те носят полза по-често, отколкото грешат. Лидерите споделят уменията си, като наставляват и обучават другите. Те виждат неща, които останалите не забелязват. Те ги водят до цели, които иначе не биха постигнали.

Обикновено всичко това е вярно, но до определена степен. Първо, всички тези черти на лидера рядко се проявяват едновременно. Второ, те дори може да не влязат в арсенала му в продължение на дълги години.

За съжаление, някои по-посредствени ръководители добиват навика да говорят неуморно. И то по начин, предназначен да покаже на всички колко умен и „ръководещ” е шефът. Такива хора изпитват компулсивна нужда да бъдат Най-Умният Човек в Стаята.

Този феномен се наблюдава в екипи по цял свят. Когато всички са казали вече своето и са готови за вземането на решение, НУЧС решава, че трябва да поговори още малко – за да добави блясък, нюанс, модулация, които според него никой друг не е забелязал. НУЧС задава въпрос и прекарва пет минути да обяснява какъв точно би трябвало да е отговорът – лично според него, разбира се, преди някой друг да е успял да обели и дума. Повдига тема и забелязва в нея някаква особеност, около която танцува в продължение на половин час, дерайлирайки по този начин цялата среща.

Как да разберете дали сте НУЧС? Просто е. Ако сте на мнение, че сте най-умният сред колегите си, значи имате този грях. Помнете – ако сте най-умният човек в стаята, значи сте попаднали в погрешната стая.

Нуждата да бъдеш някъде другаде

Да, заети сте. Да, вие сте шефът, така че можете да се покриете от някое съвещание, когато ви доскучее. Да, на смартфона ви блестят постоянно червени напомняния за пропуснати разговори и съобщения, а нови пристигат на всеки 45 секунди.

Но от вас се нуждаят – тук. И от вас се иска главно това – пълното ви внимание, физически, емоционално и интелектуално – не само жалкият периферен интерес, който благоволявате да проявите от време на време, в зависимост от каприза и настроението си.

Както неведнъж е било казвано – бъдете тук и сега. А ако тук и сега няма нужда от вас – от целия вас – открийте къде сте нужен и идете там.

Лес Макеън, писател и главен изпълнителен директор на консултанската фирма Predictable Success