5 типа служители, които трябва да работят от вкъщи
Модерните лидери все по-често се изправят пред един актуален въпрос – да разрешим ли на служителите да работят от къщи? И на кои? Аргументите "за" и "против" са много – от финансово, логистично, организаторско и какво ли още не естество. Струва си обаче да се замислим и върху социалния аспект на проблема. За всички хора ли е възможно да работят еднакво продуктивно, когато са затворени заедно в един и същи офис?
Едно от огромните предимства на работата от дома е, че намалява безсмислената комуникация и социализация, които често изяждат часове от работния ден. Освен това тя изолира служителите от колеги, чието поведение често прави останалите непродуктивни.
Представяме ви пет типажа на служители, които са безвредни, когато си вършат работата от дома, но стават истинска напаст, ако ви се наложи да си сътрудничите лице в лице.
Офисните вампири не смучат кръв; те изсмукват цялата енергия от стаята. Още щом влязат през вратата, измислят причина защо нещо няма да проработи, после история, илюстрираща безсмислието на това все пак да опиташ и накрая списък от нерешими проблеми, нуждаещи се от незабавното ви внимание.
Работата от вкъщи не унищожава песимизма на вампирите, но фактът, че вече им се налага да го комуникират през един аморфен електронен канал ограничава способността им да налагат лошото си настроение на нищо неподозиращите си колеги.
Те показват на света едно безстрастно лице, но всъщност дълбоко в себе си непрекъснато събират дълъг списък от случаите, в които са станали „жертва на неуважение” от страна на околните. Вместо да оставят атмосферата да се изчисти, те трупат напрежение, докато не експлодират в ужасен изблик, който кара всички да се питат: „Това пък откъде дойде?”.
Работата от вкъщи няма да спре изригването на вулкана, но ще му попречи да го направи повече от веднъж. Леките земетръси все още са възможни, но малко вулкани изгърмяват като Етна и Везувий повече от веднъж при липса на преки „дразнители”.
Приятелят-враг твърди, че е най-големият ви поддръжник и единственият човек, който наистина е „на ваша страна”. В същото време той или тя тихичко саботира всичко, което правите. Под маската на добрия съвет "приятелят" подкопава самочувствието ви. Или обещава да ви помогне, но никога не го прави... естествено, има чудесно оправдание за това.
Приятелите-врагове не виреят в среда, където се работи от дома, защото се нуждаят от физическото ви присъствие и израженията на лицето си, за да комуникират „доброжелателност” и да скрият опитите си за саботаж. Истинските им намерения се улавят много по-лесно онлайн. Все пак и там ограничете ненужната комуникация и „бърборенето” до минимум.
Те чакат да видят кои идеи ще станат популярни във фирмата и когато стане ясно, че дадено течение има подкрепата на мнозинството, те се представят като най-жарките поддръжници на идеята и (по съвместителство) като мозъка зад създаването й. Тази тактика е известна още като „да си намериш парад и да го оглавиш”.
Паразитите гаснат, ако им се наложи да работят от къщи. Комуникацията по имейл оставя ясна следа за това какво е направено и казано, както и от кого и кога. Намаленият брой на срещите намалява и възможностите на паразита да чупи стойки и да си приписва заслуги.
Те носят драматичните събития от личния си живот в офиса и използват последвалия хаос, за да извинят провалите си. В началото ще изпитате симпатия към тях заради трудностите, пред които са изправени – даже ще ги зауважавате, че въпреки тях се борят и работят. След известно време обаче ще осъзнаете, че на тях им е в природата да забъркват драматични каши и никой не е виновен за това, освен тях. Състоянието е хронично.
Работата от дома ще остави примадоните да играят драмите си в домашни условия, без да въвличат в тях невинни колеги. Когато наоколо няма кого да разсеят с разказите и тревогите си, от катаклизмите ще страда само тяхната собствена работа.
По материали от чуждия печат
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.