7 концепции в мениджмънта, които не работят

В някои компании като по часовник действа следният принцип: На всеки няколко години някой от мениджмънта решава, че организацията трябва наистина да заработи – „с нов подход”. И въвежда нов подход в управлението на хора. Някаква краткотрайна мода в мениджмънта.

В модата както знаем действа класическият принцип, че всичко ново е добре забравено старо. Оказва се, че е в сила и в този случай. Фирмите се впускат в нов прочит на познати отпреди десетилетия прийоми в управлението, търсейки панацея. И така, на повърхността изплуват стари и добре забравени практики. Една след друга и пак, и пак.

Сред тях се очертават 7, често срещани практики в мениджмънта, които очевидно вървят към титлата "евъргрийни". Дори да излязат за известно време от обръщение, след години те ще се върнат и отново ще се заговори за тях. Според американското списание Inc те са:

1. „Добрите практики". В продължение на десетилетия мениджмънт умовете твърдят, че е възможно една компания да успее, като имитира стратегиите и тактиките на съществуващи фирми, които вече са постигнали доказани успехи. В тази стратегия обаче има проблем: тя не работи. Най-високо успешните компании като Coca-Cola, Procter & Gamble, Apple – са единствени по рода си. Техните уникални подходи са трудно приложими в различни индустрии, държави и в по-малки фирми. Има и нещо по-лошо: за свръхуспешните фирми често се публикуват книги във времето, последвало „праймтайма” им. Историята познава доста примери как много от тях търпят крушения в бизнеса, след увековечаването на "златните им правила" в писано слово.

2. „Шест сигма”. Това е по-скоро карикатурен култ, отколкото истински опит да се подобрят нещата. Включва възнаграждаването на хора с различни „колани” както в каратето, въз основа на опита им, оценен по методологията на „шестте знака”.

Резултатът е йерархия на експертите с колани, които се разхождат из компанията, преструвайки се, че знаят как да вършат работата на другите хора по-добре. Заобиколени от хора, които наистина работят. Следват безкрайни срещи с малък или никакъв ефект. Компаниите, които прилагат този подход, обикновено се справят по-зле от конкурентите си и не е трудно да се види защо. Иначе терминът „шест сигма” обозначава стратегия за контрол на качеството, въведен от технологичния гигант Motorola през 1981 г. С тази стратегия се цели статистическата вероятност за дефект да се свали до ниво 6 сигма на нормалното разпределение. Това е под три-четири дефектни продукта от един милион произведени.

3. Реинженеринг на бизнес процеса. Смята се, че тази теория има смисъл, защото 1.) постановява многофункционални екипи, които да преобразуват определени функционални задачи в напълни многофукнционални процеси; 2.) интегрира и рационализира широк набор от бизнес функции; Но да промениш основният работен процес на една компания, докато този процес се случва, е все едно да искаш да проектираш нов дизайн на нов автомобил, докато го шофираш по магистралата. Неслучайно преобразуването или „реинженеринга”, както държат да го наричат научни източници, се превърна в евфемизъм за съкращения.

Кои са останалите неработещи концепции според американските автори, четете в продължението утре.