7 концепции в мениджмънта, които не работят (продължение)

Всички служители в компаниите имат подобни умения, които трябва да бъдат обединявани в работните им задачи. Но докато ги изпълняват инженерите трябва да се отчитат на мениджър инженери, но също и на мениджър проекти.

Това е идеята на една от неработещите съвременни концепции в мениджмънта, според американското списание Inc. Нарича се  „матрична организация”. Резултат от нея не е труден да се предположи, смятат авторите. Той е безкрайна, караща хората да изнемогват война на терен, в която всеки мениджър се бори да бъде счетен за „истински” мениджър като търси допълнителни трудности през които да мине и още, по-високи препятствия, които да прескочи. За да се докаже, че той е този, който наистина управлява. Тъй като системата създава още мениджъри, организацията бързо става тежка. Мениджмънтът се превръща в тотално изконсумиран откъм аргументите кой кое ще прави и кога.

Други концепции в мениджмънта, които не функционират според американските автори са:

5. Консенсусен мениджмънт. Той обикновено е разглеждан като алтернатива на авторитарната йерархия с един лидер на върха, прилагана в много йерархично устроени компании. На теория важните решения трябва да бъдат вземани от всички в групата. Но тъй като всеки има дума, де факто всеки може ефективно да наложи вето. В резултат са вземани само решенията, които са напълно безвредни и подкрепят статуквото. Трудните се оставят настана. Въпреки че се създават решения, те стават подложени на т.нар. парадокс на Абилин, в който група неанонимно се съгласява на курс на действие, който никой отделен неин член не желае, защото никой в нея няма воля да застане срещу предполагаемата воля на групата.

6. Основна компетентност. Звучи като добър съвет: Фокусирайте се върху едно нещо, което фирмата ви прави по-добре от всеки друг. Това ще направи стратегията ви сложна за конкурентните, които ви имитират. И ще запази организацията ви цяла, вместо да губите време в неща, които са лоши за вас. За жалост обаче концепцията не работи - организациите са неизбежно изпълнени с хора, които задвижват вътрешния им часовников механизъм. Те често не знаят в какво са добри и вярват, че се справят чудесно в някои области, но всъщност са посредствени. Освен това „основната компетентност” държи компанията заключена в изпълнението на това, в което е била успешна в миналото, като й пречи да се приспособи към променящите се обстоятелства.

7. Управление по цели. В него се определят някакви цели в организацията така, че мениджмънтът и служителите да се съгласят с тях. След това се сравнява реалното представяне на служителите с целите, по които е постигнато съгласие. На пръв погелд, няма нищо неправилно в тази идея. Тя обаче става неработеща, когато хората превърнат дори обикновените задачи в ад от документиране. В този случай процесът на планиране и оценяване на работата отнема дори повече усилия от самата работа. И още по-лошо: експлицитното поставяне на цели прави трудно на служителите да сменят скоростите, когато нещо неочаквано се случи.