Бил Гейтс: 3 неща, които научих от Уорън Бъфет

Миналия месец заминах за Омаха за годишната среща на акционерите в Berkshire Hathaway. Там винаги е весело, и то не само заради мачовете по пинг-понг и състезанията за хвърляне на вестници, които си правим с Уорън Бъфет. Весело е и защото получавам възможността да се уча от Уорън и да надникна в начина му на мислене.

Ето три неща, които съм научил от Уорън през годините:

1. Не става въпрос за инвестициите.

Първото, което хората научават от Уорън, разбира се, е как да разсъждават за инвестициите. Това е естествено, като се вземе предвид неговият невероятен опит в областта. За нещастие повечето хора спират дотам и пропускат факта, че Бъфет си е изградил цяла система за бизнес разсъждения, която е изключително мощна. Той например говори за това да търсим „крепостния ров” на компаниите – тоест, тяхното конкурентно предимство – и да разберем дали този ров се разширява, или се свива. Според него един акционер трябва да действа така, сякаш притежава целия бизнес, като следи бъдещия поток на приходите и решава кое си струва и кое – не. Освен това трябва да сте готови да игнорирате пазара, вместо да го следвате, защото трябва да се възползвате от неговите грешки – компаниите, които са оценени по-ниско от стойността си.

Трябва да призная, че когато за първи път срещнах Уорън, тази система в главата му истински ме изненада. Запознахме се на вечеря, организирана от майка ми. Докато пътувах натам, си мислех: „Защо ми е да се срещам с човек, който подбира капитали?”. Струваше ми се, че просто използва различни пазарни фокуси – например обемите, или промените на цената през времето – за да взема решения. Когато по-късно през деня се заговорихме обаче, той не ме попита за никое от тези неща. Вместо това започна да задава големи въпроси за основите на нашия бизнес. „Защо IBM не може да направи онова, което Microsoft може? Защо Microsoft е толкова печеливша?”. Тогава осъзнах, че той мисли за бизнеса по много по-задълбочен начин, отколкото съм бил готов да му призная.

2. Използвайте платформата си.

Много бизнес лидери пишат писма на акционерите си, но Уорън е буквално прочут със своите. Това е така, отчасти защото вроденото му чувство за хумор блести на всяка страница. И отчасти защото хората смятат, че ще им помогне да инвестират по-добре (и са прави). Но причината е и в това, че той е готов да говори откровено и да критикува неща като инвестиционни варианти и финансови деривати. Той не се бои да заема позиция, като например мнението му за вдигане на данъците на богатите, което всъщност противоречи на личния му интерес. Уорън ме вдъхнови да започна да пиша и аз годишни писма за работата на фондацията ми. Още много хляб има да изям, докато стана толкова добър като него, но беше полезно да седна веднъж годишно и да обясня резултатите, които виждаме – и добрите, и лошите.

3. Разберете колко ценно е времето ви.

Няма значение колко пари имате – не можете да си купите повече време. В деня на всички ни има по 24 часа. Уорън много добре осъзнава това. Той не позволява на календара си да се напълни с безполезни срещи. От друга страна, той е много щедър с времето си към хората, на които вярва. Дава на близките си съветници в „Бъркшир” телефонния си номер и те просто могат да му звъннат – той винаги ще отговори.

Въпреки че Уорън се среща с десетки университетски групи всяка година, малцина успяват редовно да искат съветите му. В това отношение имам истински късмет – диалогът между нас е безценен за мен, и то не само заради Microsoft. Когато Мелинда и аз положихме основите на фондацията си, аз се обърнах към него за съвет. Говорихме дълго за идеята, че филантропията може да бъде също толкова влиятелна по своя начин, колкото и софтуера. Оказа се, че гениалният метод на Уорън да гледа на света е точно толкова полезен в борбата срещу бедността и болестите, колкото и в изграждането на бизнеса. Той е единствен по рода си.

Бил Гейтс, LinkedIn