Винаги казвайте "Не!"

Винаги казвайте „Не“. В това се крие тайната на успешния тайм мениджмънт (управление на времето).

Прочутото правило на Парето гласи, че 20% от усилията дават 80% от резултата. Нима това не е повод да кажем „Не“ на останалите 80% излишни дела?

Или третият навик на Кови - „Вършете важните дела в началото“. Нима това не е причина да кажем „Не“ на второстепенните задачи, които не водят до големите ни цели?

Не е за пропускане и „инфодиетата“, когато се отказваме от телевизора и социалните мрежи. Нима това не е умение да кажем „Не“ на празните съблазни, които ни обграждат отвсякъде?

Вземете си тефтера. Запишете всичките си задачи и проекти. Отбележете важните със звездичка.

Какво ще видите веднага? Ами това, че НИКОГА няма да успеете да свършите ВСИЧКО.

Ужасно е – НИКОГА няма да имате нула задачи. Не е възможно да натъпчете всичките си задължения, мечти и мисли в някакви си 24 часа.

Ами тогава? Изпълнявайте само делата, които са важни за вас. Всичко останало – под ножа.

Не е лесно да кажеш „Не“

Буквално не е в природата на човека да отказва. Наскоро прочетох книгата на Чалдини „Психология на влиянието“. Там се казва, че ние, хората обичаме да оставяме възможностите си отворени. Точно затова много от нас все мърморят „Ами не знаам...“ или „Може би“, вместо ясните „да“ и „не“.

Ние обаче живеем в 21 век, където само интернет предлага океан от възможности за развлечения, работа и търсене на информация.

Колкото по-успешни сте, толкова повече възможности и предложения се сипят върху главата ви. Точно затова е важно да можете да казвате „Не“ с леко сърце.

Какво виждаме обаче? Отвсякъде ни пропагандират: „Чакай шанса си!“, „Бъди готов да уловиш успеха!“, „Не мисли – действай!“. Всичко това води до състоянието, в което започваме да се ловим за всяко предложение и да ходим на всички срещи и събрания.

А има и хора, които просто патологично не могат да отказват. Те винаги се съгласяват. Дори и сърцето и разумът им да крещят „Не!“, устата им пак мълви „Ами добре...“. И какво се получава в края на краищата? Шизофрения! Когато фактически сами саботираме делата, в които сами сме се натресли.

Самият аз бях такъв съгласяващ се човек. След като се научих да казвам „Не“, за три години успях да разбера от околните, че:

• съм неблагодарен
• надул съм се
• изгубил съм мотивация
• съм песимист
• и егоист.

Нито един тайм мениджър няма да избегне тези упреци. Свиквайте.

Но аз не искам да обидя хората

Не се бойте, че ще обидите някого с отказа си.

Много по-лошо е да кажете „Да“ на нещо, а после да не се стараете и да не проявявате интерес. Нима това не е скрито предателство? Първо да се съгласиш, а после да направиш всичко, за да провалиш ентусиазма и общото дело?

Нима не би било по-честно просто да откажете веднага?

Още повече, че вашето „Не“ няма да бъде в стил „Вървете по дяволите!“, а по-скоро от типа „Извинявай, приятелю“.

Обяснете причините. Ако имате големи цели, няма да има проблем да се сетите за причини да откажете. Всеки адекватен човек ще ви разбере.

Затова пък следващият път, когато кажете „Да“, дори да е веднъж на десет пъти, когато са ви помолили за нещо, колегата и приятелят ще знаят, че наистина могат да разчитат на вас! Ще се сдобиете с репутация на човек, на когото можеш да се довериш напълно.

Как да се научим да казваме „Не“?

Първо трябва да си съставите списък с целите си за идните пет години, месец, дори седмица. В електронен формат или на хартия – няма никакво значение.

Без такъв списък е трудно да определиш на какво да откажеш и с какво да се съгласиш. Все пак не бива да отритвате всички възможности, които ви предлага животът, нали?

Отворило се е нещо ново? Предложение? Молба? Просто погледнете списъка с целите и ценностите си. Ще ви приближи ли тази възможност към осъществяването им?

А почивката, приятелите и житейските радости?

Ама разбира се!

Почивката, развлеченията и общуването са много важни. Те ни позволяват да презаредим силите си.

Не става дума за това да се откажете от веселието и отдиха. Става въпрос за това, че често се впрягаме в някакво мудно и досадно дело, което по никакъв начин не ни приближава към целите ни. И изчезват както веселието, така и ползата от всичко това.

Извод

Тайм мениджмънтът е просто едно добре усъвършенствано умение да казваме „Не!“.

Не сме всемогъщи. Имаме ограничения – и физически, и емоционални, и времеви, и какви ли не други.

Винаги казвайте „Не“!

Е... почти винаги.

Фарид Каримов за LifeHacker