Геометрия на успеха

“Какъв искаш да станеш като пораснеш?” Това е най-често задаваният въпрос от родители, роднини и дори напълно непознати към децата. В резултат, пътуването им в живота започва с желанието да бъдат някой утре: инженер, лекар, пилот. Какво означава това? Че децата започват да чертаят пътя си до точка Б, която е някъде в бъдещето.

Тази фиксация в точка Б продължава във времето. Когато малчуганите тръгнат на детска градина, родителите им се вманиачават да ги подготвят за училище. Когато влязат в училище, фокусът се премества върху битката за добър университет, после върху дипломирането, а приоритетът е да си намерят добра работа.

Ако тези деца станат мениджъри, те са обсебени от професионалните и личните си цели, които трябва да постигнат, за да бъдат възприемани като успели. Животът им се превръща в поредица от преследване на желания за постигането на едно хипотетично бъдеще.

Вместо това, не е ли по-правилно пътят на децата да започва от точка А – т.е. „кой си ти и какво можеш?” Струва ми се, това е по-верният подход всеки да стигне до там, докъдето иска.

В бизнеса, често можем да наблюдаваме подобен модел - директорите се борят да преместят организациите от точка А в точка Б. Много често се фокусират върху това как трябва да изглежда точка Б.

А всъщност, първо, трябва да са наясно къде се намират управляваните от тях фирми и организации днес. Така по-успешно биха създали нещо, което ще бъде адекватно на „утре.” Директорите трябва непрекъснато да си задават въпросите: „Кои са силните страни на организацията?”, „Кои са слабите?” „Какво трябва да направи, за да преодолеят предизвикателствата по пътя?”

Не винаги е лесно да идентифицираш точка А. Мениджърите трябва да установят промените, които си струват, да оценят как тези промени си взаимодействат и какво от всичко това има смисъл да се запази и развива. Това означава да разберат кои технологии да премахнат или въведат, да определят резултатите в краткосрочен план от различните бизнес модели и да открият уменията, които трябва да развият. Изпълнителните директори трябва също да поемат отговорността за уместността (или неуместността) на настоящите им стратегии, ако искат да са успешни в бъдеще.

Ако те не се справят с тази задача, утрешните победители може и да не са компаниите, които предлагат решения за бъдещето. По-скоро това ще бъдат организации, които умеят да забелязват и осмислят предизвикателствата, изправящи се пред компаниите днес (точка А) и разработват решения, помагащи им да стигнат до точка Б.

Виниет Найар, изпълнителен директор на „Ейч Си Ел технолоджис” – водеща глобална компания за услуги в сферата на информационните технологии