Гъвкавостта е по-важна за лидера от визията

Гъвкавостта е по-важна за лидера от визията

Интервю с Марти Лински, собственик на консултантската фирма Cambridge Leadership Associates и преподавател в училището „Джон Кенеди” към харвардския университет. Автор е на бестселъра "Адаптивното лидерство"

 

 - Господин Лински, казвате, че лидерството не е вродено качество, какво е тогава?

- То изисква определени умения, отношения и поведение, които могат да се придобият. Дори и най-впечатляващите харизматични качества могат да се усвоят. Вижте уроците по актьорско майсторство. Актьорите се обучават да осъществят връзка с публиката, да докосват сърцата на хората в залата, т.е. да бъдат харизматични. Значи не е вярно, че харизмата не може да се придобие. Всяко важно лидерско умение може да се научи.

 

- Кои са най-важните лидерски умения и как хората могат да ги развият?

- Ще започна с гъвкавостта. Много се говори, че лидерите трябва да имат визия. Обаче забелязвам, че хора, които са прекалено отдадени на визията, не проявяват гъвкавост и не успяват да се адаптират към променящата се среда. Гъвкавостта е по-важна за лидера от визията. Най-добрите лидери умело балансират между реалност и оптимизъм, внимателно анализират, това което се случва, без за губят своя позитивизъм. И когато обстоятелствата се променят, те осъзнават това и се адаптират.

 

- Кои други умения са важни за ефективния лидер?

- За управление на взаимоотношенията. Много хора се издигат в йерархията, защото притежават изключителни експертни познания в своята област. Но когато стигнат до мениджърска позиция, изпитват трудности, защото се опитват да прилагат своите експертни познания към проблем, който изисква емоционална интелигентност или гъвкавост.

Работех с финансовия директор на огромна международна компания. Въпреки, че беше част от висшия мениджмънт, той гледаше на себе си като експерт, чиято роля е да предоставя специфични знания. И когато разговорите излизаха извън рамките на финансовата област – а това се случваше често – той оставаше встрани от дискусиите.

Помогнахме му да изгради тактически умения и го насърчихме да бъде по-активен в срещите на ръководството. С течение на времето той придоби увереност да действа в области, които надхвърлят тесните му познания. Колегите от висшия мениджмънт започнаха да ценят преценките му по широк кръг от теми.

 

- Как могат хората да развият умения, които са в основата на успешното лидерство?

- Всичко опира до създаване и изпълнение на безрискови експерименти. Например, проведете предварителен разговор с избрани колеги, за да разберете мнението им преди да повдигнете сложен въпрос на важна на среща. А на нея можете да поставите като въпрос дадена тема, покажете, че сте заинтересовани, вместо да заемате твърда позиция.

Също така е необходимо да развивате умение, което наричам „да отидем на балкона”. По време на разговор вие мислено се отдръпнете, за да погледнете нещата от разстояние. Идеята е да откриете поведенчески модели, които не се забелязват в самата дискусия.

 

- Какви други умения трябва да притежава лидерът?

- Ако трябва да посоча още едно умение, бих отбелязал способността да дава възможност на другите да вземат нещата в свои ръце. Висшите мениджъри печелят подчинените си, когато разрешават техни проблеми вместо самите тях. Това обаче може да бъде твърде опасно. Разрешаването на проблемите на другите лесно може да се превърне в част от вашата идентичност. И ако се самоопределите по този начин, няма да имате време за своите задачи на мениджърско ниво. А пък ако не позволите на подчинените си да вземат нещата в свои ръце, те няма да развият лидерски умения.

 

Кристина Биелазка

 

 

© Всички права запазени, Harvard Business Publishing

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ