Два невероятно полезни въпроса, които да зададете по време на интервю за работа

Да наемете великолепен човек е много трудна задача. Едно резюме на кандидат и час разговор с него ви създават впечатление, но често не знаете дали сте направили правилния избор, докато не минат няколко месеца. Винаги се опитвам да подобрявам уменията си да „разбирам хората” и съм създал собствен подход и трикове още докато бях в художественото училище, което много ми помага и днес, когато търся потенциални служители, коментира Борис Зантен - основател на The Next Web.

В художественото училище участвах в подбора на новите попълнения. Всяка година хиляди млади хора кандидатстват и минават през интервю с двама учители и един ученик. Аз бях един от учениците, с които кандидатите разговаряха. Винаги съм обичал да правя интервюта, защото имах може би около 10 минути да се опитам да анализирам някого и да напиша малко подробности за кандидата, които след това можеха да повлияят на крайното решение – решение, което можеше да се отрази на бъдещето им, дори на живота им.

Бях взел много насериозно задачата и се чувствах отговорен наистина да се опитам да разбера хората. Моите два най-важни въпроса бяха: „Какво ще направите, след като бъдете избран?”, след което винаги питах „И какво бихте направили, ако не ви изберем?”.

Тези два основни въпроса почти винаги водят до най-често срещания отговор. Обикновено ги задавах към края на интервюто и ги представях така, сякаш не са част от официалното интервю. Ей така ги питах, все едно въпросите сега са ми хрумнали и сякаш просто съм любопитен за плановете им.

Въпросите ми даваха ясна представа какъв очакват да бъде престоят им в академията. Някои хора казваха: "О, ще идвам само от време на време, защото имам работа на пълен работен ден, а това ще бъде нещо, с което да запълвам времето.” или „Ще уча тук за около година и после ще се прехвърля в друго училище, в което ми отказаха да ме приемат по-рано”. Често аз просто виждам, че хората просто не мислят за това какво наистина означава да учиш в художествено училище.

Вторият въпрос обикновено беше още по-интересен. Спомням си един човек, който беше много млад, изглеждаше малко неподготвен, но направи шоу за таланти. Аз имах колебания, така че попитах какво ще направи, ако не бъде приет. Изведнъж той се развълнува и ми каза, че е спестил няколко хиляди евро и планира посещение на баща си в Африка, когото не е виждал от 12 години. Той добави: "И когато се върна, ще бъдат по-добре подготвен и ще се пробвам отново!" Беше почти като наказание да го приемем. Учителите се чувстваха по същия начин и имахме среща с него и му казахме това, което си мислехме, и причините да не го приемем този път. И учителите го призоваха да се върне следващата година и да опита отново. Той си тръгна с усмивка.

Когато попитам хората, които кандидатстват за работа в нашата компания, същите въпроси, някои ми казваха, без резерви, че те също са кандидатствали в друга, по-готина компания, и силно се надяват да бъдат наети там. Или ми казват, че това им е последният опит за подобна работа, тъй като искат да се насочат към друга сфера. Други разказват какво си мислят, че ще работят през следващата година, ако ги наемем, и общо взето това е обратното на онова, което аз искам от тях.

Хората често тренират за такива срещи и се опитват да кажат това което искаме да чуем. Щом веднъж ги предизвикат да мислят за тяхното собствено бъдеще, лошо или добро, те се отпускат и ви разказват за своите мечти и очаквания. И това ще ви каже много повече от което и да е резюме.

Източник: Open Forum