Джон, който трябваше да се научи да бъде лидер

Наскоро получихме молба за консултация от наш клиент, който имаше казус в компанията си. Той беше повишил служител в IT отдела и го беше направил мениджър, защото Джон бил звезда – технически обучен, човек на който може да се разчита, компетентен, с изключително силна професионална етика.

Когато предишният IT мениджър напуснал компанията, изглеждало някак логично и естествено за всички Джон да го наследи. За съжаление, три месеца след като той бил назначен на поста, работата в отдела му започнала да куца. Явно, не бе успял да овладее всичките елементи на лидерството. Компанията не искаше да го губи като ценен кадър, но очевидно нещо трябваше да се промени. Преди повишението си той не беше заемал ръковеден пост, а фирмата не провеждаше специални обучения по управление. Просто, хвърляше кадрите си направо "в дълбоки води".

Клиентът ни не е единственият, който се е обръщал към нас с такъв проблем. Много хора в големите компании днес се изкачват до мениджърски позиции и започват да ръководят, без да са подготвяни за такава длъжност. В кризата, парите за тренировъчни програми бяха едно от първите пера на бюджета, които бяха съкратени.

Това, за което клиентът ни не си беше дал сметка е, че има няколко начина да помогне на Джон. Например, да прикрепи към него наставник, който да го съветва за стила на управление от позицията на личния си опит. Другият – да се обърне към множеството онлайн източници на познание, от които да учи и се запознава с практиките и казусите на управление, решени и предлагани от негови колеги на сходни позиции.

След всичко това, ако от Джон наистина не се получеше лидер, компанията трябваше да избере друг, който да заеме неговото място. Но кой да бъде той? Докато Джон не поема цялостната си роля на водач в екипа, някой неизбежно го прави вместо него, за да върви работата. Важно беше клиентът ни да разбере кой е това.

В идеалния свят названията „лидер” и „мениджър” вървят ръка за ръка, но реално не винаги се случва така. Теорията за ситуационното лидерство определя лидера като човек, който оказва влияние върху други, които му имат доверие, за да създаде желан резултат. Американският автор Стийв Фарбър вярва, че лидерството е вродената способност на хората да създават работна среда, която останалите харесват.

Не е изненада, че продуктивността и моралът на служителите се основават до голяма степен на стила на лидерство, който мениджърът упражнява. Само едно погрешно действие (или смятано за погрешно действие) може да разруши убеждението на служителите, че мениджърът води кариерата им в правилната посока. Въпросът е каква наистина е разликата между компетентния мениджър и наистина великия лидер? Мнозина смятат, че това е способността да вдъхновяваш екипите си в трудни времена.

Ефективността на управлението на хората с лидерски пост в компанията – от изпълнителните директори, до шефовете на отделите – определя успеха на целия бизнес. Едни от най-важните характеристики на истинския лидер са следните:

      - Той може да преговаря, но освен това знае кога е време да отстъпи.

      - Има ясна визия за компанията и постоянно я споделя с екипа.

      - Отговаря на нуждата на хората от водач по творчески начин. Не само знае как да насочва работата на групата, но и умее да прилага индивидуален подход в работата си с всеки.

Бъртън Голдфийлд, изпълнителен директор на агенция за HR аутсорсинг в Сан Леандро, Калифорния за електронното издание Entrepreneur