Е%@#i!!! Допустим ли е такъв език в офиса?

Разходете се из няколко съвременни офиса и може да чуете определени думички, които преди години щяха да станат директна причина за уволнение на произнеслите ги индивиди. Говорим за цветистия език, който някога бе забранен или поне отричан в професионалните среди. Днес обаче ругаенето на работното място стана по-обичайно явление – поне в някои отрасли. Лошо ли е това?

По въпроса сигурно съществуват толкова мнения, колкото и хора са се замисляли над него. Ето обаче кои са случаите, когато ругатните в офиса са допустими, и онези, в които те са неприемливи.

Културата ви задава тона

В моята компания за директен онлайн маркетинг средата е много неофициална. Обличаме се основно в блузи с качулки и джинси, вместо с костюми и вратовръзки. Имаме маса за тенис точно до конферентната маса, а край тях се кипри хладилник, пълен с бира и пресни плодове. Ние вярваме, че уникалните качества и особености, които служителите ни носят на работното място, правят екипа ни разнообразен и стойностен. Искаме всички да знаят, че ги ценим и че желаем да се чувстват удобно всеки ден, когато идват на работа.

Ако работната ви култура е също така неформална, а служителите се държат при вас така, както и в личния си живот и се чувстват свободни да показват характера си, малко мръсни думи тук-там едва ли ще навредят на някого. Ако компанията ви е по-строга обаче и спазва традициите, или често общувате с публиката и клиентите, ще е по-добре да изчистите колективния си речник. В крайна сметка въпросът се свежда до необходимостта всички замесени да се чувстват комфортно.

Мъдро подбирайте думите си

Като деца ни учеха „да си подбираме думите”. Аз лично не псувам в офиса, когато съм раздразнена или ядосана (е, добре, може би само понякога – при закрити врати). Ако започна обаче да соля дружелюбния разговор с едно-две по-цветисти прилагателни, можете да сте сигурни, че се чувствам комфортно във вашата компания. По същия начин, ако си бъбрим с някой, който изпусне две-три „бомби” в разговора и знам, че си говори така по принцип, вредата е никаква.

Ключът тук е в намерението. Ако ругатните са просто част от разговора, за мен всичко е наред; ако обаче чуя как някой шеф унижава преките си подчинени с груби думи, съм убедена, че границата на недопустимостта е премината.

Кой въобще ругае?

Според проучване на агенцията CareerBuilder „над половината служители в САЩ (51%) признават, че псуват в офиса. 95 на сто от тази група заявяват, че го правят пред колегите си, а 51% ругаят дори пред шефа си. Само 13 процента от служителите, които признават, че използват нецензурен език на работното си място, са го правили пред по-висши управители. 7 на сто са ругали пред клиенти. Проучването показва също, че мъжете ругаят по-често от жените, но разликата не е чак толкова голяма – 54% от мъжете спрямо 47% от жените.”

Проучването сочи още, че работодателите обикновено са склонни да снижат мнението си за служител, който псува на работа. Това е така по редица причини. „Повечето (81%) от работодателите смятат, че използването на нецензурни думи поставя професионализма на служителя под въпрос. Други се тревожат от липсата на контрол (71%) и липсата на зрелост (68%), демонстрирани от псуването в офиса. 54 на сто пък са заявили, че то кара служителя да изглежда по-малко интелигентен.”

Аз лично уважавам хората, които говорят свободно, защото такава е философията на компанията ми. И все пак това, което е нормално при нас, може да не е приемливо при вас; всичко се свежда до нравите в офиса ви, службата ви и, разбира се, намерението.

Джанин Попик, главен изпълнителен директор и основател на водещата маркетингова компания VerticalResponse, за Inc.com