Защо добротата е толкова важна в работата?

Доскоро животът ми вървеше в стабилни темпове на работа, осеяни с усилия да намаля скоростта и да се отпусна. Подобно на повечето хора прекарвам дълги часове да се усъвършенствам и да се тревожа за хиляди ежедневни неща. Това беше нормата на по-голямата част от живота ми на възрастен човек.

За 30 години трудов стаж никога не съм имала сериозни прекъсвания на кариерата си и винаги съм гледала напред позитивно. Допреди три месеца, когато по средата на една обикновена седмица всичко се промени. Вечерта, докато лениво проверявах имейлите си, получих обаждане и ми казаха, че много близък и скъп роднина внезапно е починал.

Загубих самообладание и в продължение на няколко седмици не бях в състояние да мисля и говоря за работа. Животът спря и не исках да започва отново.

Сега осъзнавам, че животът ме направи напълно неподготвена за такава загуба. Шокът ме удари като силен предмет по главата. Мъката разми всичките ми житейски схващания. Нямах стратегия за това, което можех да направя, освен да стоя и да чакам мъката да премине. За щастие, тя започна да изчезва и се завърнах към нормалното си ежедневие, но вече гледах на нещата по различен начин. Информирах се повече за това как повечето хора преодоляват такива лични сътресения. Смирих се и осъзнах, че това се случва навсякъде около мен.

Един млад банкер ми разказа как току-що е излязъл от рехабилитационен център, където е бил приет за емоционален стрес след внезапната смърт на 27-годишната му сестра. Друг 42-годишен мениджър на компания ми сподели, че се бори срещу работохолизма - семейна черта, погубила баща му, брат му и чичо му преди да достигнат 50-годишна възраст.

Сега осъзнавам, че работя със затворени очи. Оценявам дори повече професора, с който работя. Той винаги изтъква, че мениджърите и лидерите никога не трябва да подценяват значението на добротата в работата. Тежка загуба или трагедия може да удари всеки по всяко време. Белегът на добрият лидер е да идентифицира тези моменти и да бъде чувствителен при боравенето с тези въпроси.

Много добре си спомням един мениджър, който направи точно обратното, когато на всеослушание попита защо един от колегите ни си е правил неврологични изследвания и какво би могло да не е наред с него. Този спомен продължи доста дълго и повлия на репутацията и доверието към шефа ни.

За щастие аз не се сблъсках с такъв тип поведение. Колегите и шефовете ми неизменно ме подкрепиха. Дадоха ми достатъчно пространство и време да се възстановя. Насърчиха ме да предприема малки стъпки, за да се върна към нормалното си ежедневие. Тяхната доброта наистина ми помогна много. Въпреки че винаги съм знаела, че помощта в тези моменти е много важна, сега съм на ясно, че тя е критично значение, за да успееш да си стъпиш на краката.

Ако бях притисната да се върна веднага на работа, да спазя крайните си срокове едва ли щях да се възстановя за такъв период от време. Личните удари винаги се отразяват и на работата, както и обратното.

Джил Крокиндейл за Harvard Business Review