Защо обичам понеделниците?

Ранна понеделнишка сутрин е. Скоро Фейсбук ще се препълни със съобщения „Мразя понеделниците!” и „Понеделник отново се стовари на главите ни”. На тях отговарям: „Глупци! Обожавам понеделниците!”

Може би реакцията ми не е типична, но ето защо обичам първия ден от седмицата.

Аз съм интроверт, който работи от къщи. Обичам безкрайно съпруга и децата си и наистина очаквам уикендите с нетърпение, защото тогава правим какво ли не заедно. Те обаче са екстроверти, а аз не съм. Аз съм интровертна личност, което означава, че се нуждая от известно време насаме, за да презаредя батериите си. От мига, в който пуснат децата от училище в петък до часа, в който всички излизат от вратата в понеделник, аз почти нямам възможност за такова усамотение. Дойде ли понеделник сутрин обаче, оставям децата в училище, целувам съпруга си, който отива на работа, и вече мога да седна пред компютъра си – сама. На тихо. Ах, какво блаженство!

Освен това съм донякъде работохолик. Понякога се шегувам, че съм мързелива, и това е така в някои отношения (като сгъването на прането и миенето на прозорци). Не съм мързелива обаче, когато става въпрос за писане – онова, с което печеля парите си. Пиша много. Чета много, за да мога да пиша стойностни текстове. Разговарям с много хора. (Да, знам, че разговорите сякаш противоречат на твърдението ми, че съм интровертна, но има разлика между пустословенето на някой пикник и интервюто с интересен човек за неговия мултинационален бизнес.) Затова обичам да се връщам на работния си стол в понеделник сутрин, когато най-сетне мога да свърша някаква работа.

Понеделник е пълен с възможности. Този ден ни дава цяла седмица, която да очакваме с нетърпение! Обичам да отделям време в понеделнишката сутрин, за да прегледам графика си и да направя плановете си за седмицата. Да погледна какво ми предстои, с кого ще трябва да поговоря и какво има да се върши. В петък се опитвам да приключа всичко, каквото мога, така че в понеделник да не съм затрупана със стари задачи (макар и това не винаги да е възможно). И все пак понеделник е време за свежо, ново начало.

Никой друг не обича понеделниците. Добре, признавам си. Приятно ми е да натривам любовта си към понеделниците в носа на приятелите си, които ги мразят. Да знаете, че не ми викат Злата Ейчарка за нищо!

Сюзан Лукас, писател и дългогодишен специалист по човешки ресурси, за Inc.com