Защо отлагаме

Да си го кажем направо. Вероятно четете този текст в опит да избегнете някаква друга задача. Отлагането е велико нещо. Всеки от нас отлага. Но понякога пречи. Как да се научим да преодоляваме този навик?

Часовникът тиктака. Защо не можете да го видите да спира? Въпреки че психологическите причини все още са обект на дебати, има човешка склонност да надценяваме и подценяваме стойността на дадена награда на базата на времевата й приблизителност. Често на това се казва „темпорално обезценяване”. Ако ви предложим 100 долара днес или 110 след месец, повечето от вас ще вземат стотачката тутакси, без колебание.

Ами ако на човек се предложи да получи 100 долара след година или 110 след година и един месец? Внезапно той ще си каже „Ако мога да чакам година, мога да чакам и още един допълнителен месец”. Но съотношението между времето и стойността на наградата са напълно еднакви във всеки от двата примера.

Оказва се, че човешката мотивация е много повлияна от това колко незабавна ще бъде наградата. С други думи, колкото по-напред във времето е разположена наградата, толкова по-малко ценим стойността й. Това пък специалистите наричат „настояща склонност” или „хиперболично обезценяване”. Затова да си във Facebook, Twitter, Reddit или YouTube е по-възнаграждаващо от перфектна оценка от положен тест. Времевата приблизителност повишава стойността на оценката, която човек има за теста, и изпитваният зубри цялата нощ непосредствено преди да го положи.

Всеки път, когато нещо приятно ни се случи, мозъкът ни получава доза допамин. Той модифицира невроните и ни прави по-склонни да повторим поведението, довело до това усещане. Проблемът обаче е, че видео игрите или сърфирането в интернет например предлагат много малки и малотрайни награди. Докато полагането на изпита е единствена по рода си, голяма бъдеща награда.

Имайки предвид всичко това, как да преодолеем вътрешния си стимул да отлагаме толкова много важни задачи? Няма едно единствено решение. Можете да опитате да се възнаграждаването на интервали. Докато учите например. Със закуска, интернет или други приятни, допълнителни занимания като телевизията например.

Има и техника, наречена „Помодоро”. Тя работи с таймер. Според нея трябва да се отмерват 25 минути труд и след изтичането им да се възнаградим с 5-минутна почивка. След това часовникът се пуска отново на работен режим.

Важното е да признаете и осъзнаете отлагането като проблем. Вашето бъдещо "аз" ще отлага. Като си създавате самоналожени крайни срокове да изпълнявате задачата, ще си помогнете. Външно наложените срокове правят изпълнението дори по-ефективно. И вместо да мислите докато работите „остават още 20 минути мъчение”, опитайте да мислите „Това нещо е хубаво” или „Приятно ми е да бъде продуктивен. Чувствам се смислено”. Направете списък на причините, поради които искате да изпълните целта. Като изброявате защо искате да сторите това, с което трябва да се заемете, намалявате вътрешната нерешителност.

Отлагането е симптом, не причина. Силата да бъдете правилно мотивирани може да ви отведе далеч.