Защо хората с власт си позволяват да бъдат груби?

Хората с власт разполагат с ресурси да поддържат тази власт – те са в състояние да наемат най-добрите таланти и имат достъп до най-добрите възможности. По-важното е, че останалите обичат да се асоциират с властта и силата. Явление, което социалният психолог Робърт Чалдини нарича „да се окъпеш в отразена слава“. И те биха направили всичко, за да са близо до успеха. Така че, това да си харесван, неизменно води до слава и успех, а пък славата и успехът неизменно водят до това да си харесван. Хората избират да бъдат с успешни хора и организации. И оправдават избора си с това, че те всъщност харесват и уважават тези, с които се свързват.

Припомних си тези принципи, когато прочетох много очерци за Джордж Щайнбренер, собственикът на New York Yankees след смъртта му. Три факта стават ясни от медийното отразяване на този необикновен човек.

Първо, той не беше един от тези благи ръководители, които сме свикнали да наричаме добри шефове. Дейв Андерсън ,спортен журналист на New York Times коментира грубите прояви на Щайнбренер към неговите мениджъри дори към легендарния Йоги Бера. Щайнбренер публично обиждаше играчите и мениджърите. Бурно вземаше решения, което е едно от обясненията как може да уволни и назначи пет пъти мениджъра Били Мартин. Той имаше характер и често се бъркаше в ежедневните дела на екипа.

Вторият факт е, че Щайнбренер е феноменално успешен. Отборът му към момента на неговата смърт струва 1,6 млрд. долара. Под негово ръководство янките ремонтират стадиона си и след това построяват чисто нов. Те са пионери в телевизионни и маркетингови сделки, които доведоха до още по-големи приходи. Спечелиха мачове и титли, с които никой от конкурентите им не може да се похвали.

И оттук следва и третият факт. Въпреки че няма да намерите статии, в които да се казва нещо хубаво за Щайнбренер, всички които бяха на стадиона по време на минутите, отделени за почитане на паметта му бяха обляни в сълзи.

Той е един чудесен пример за това как упражняването на власт може да се отплати. Не твърдя, че поведението на Щайнбренер беше приемливо, но изключителният му успех е накарал хората да го приемат. Независимо дали ни харесва, управленските недостатъци на силните хора остават на заден план. След като всички имаме недостатъци, можем да простим тези на хората с власт.

Джефри Префиър за Harvrd Business Review