Защо хората стават безчовечни, когато мислят за политика

Културолог и журналист, колумнист в „Ню Йорк Тамс”, Дейвид Брукс е един от най- нашумелите автори визионери в последните години. Книгите му „Общественото животно”, „Бобо. Начинът на живот на новия елит” и др. предизвикват широк отзвук и оживени дискусии. Брукс участва с презентация и в TED-конференциите. Изявата му, в която с изключително елегантен хумор той доказва, че няма смисъл да се надяваме да разберем човека като отделен индивиди, правещ избор, основан на осъзната информираност е една от най-споделяните и до днес в интернет.

И ние я споделяме с вас, със съкращения.

Когато се устроих на предишната си работа, ми дадоха ценен съвет – да правя интервю с трима политици всеки ден. След такова натрупано количество контакти с политици, мога да ви кажа, че са емоционални уроди. Страдат от слабоумие със словесно разстройство, т.е толкова много говорят, че се докарват до лудост. Но при това, имат потресаващи навици за общуване. Когато се срещнете с тях, те ви превземат, гледат ви в очите, втурват се в личното ви пространство, дори ви масажират тила.

Веднъж видях как Тед Кенеди и Дан Куейл се срещнаха в Сената. Прегърнаха се, смееха се, лицата им бяха толкова близо едно до друго, ходеха под ръка нагоре-надолу. Идваше ми да им кажа: „За Бога, вземете си стая! Не искам да гледам това”. Но, това просто са техните навици за общуване.

Друг случай: На последните избори следвах Мит Ромни в Ню Хемпшир. Той провеждаше предизборната си кампания, придружаван от своите петима идеални синове: Бип, Чип, Рип, Зип, Лип и Дип (б.р. непреводима игра на дума). По време на обиколката, веднъж влезе в една закусвалня и се представи на едно семейство. После ги пита: "Откъде точно сте в Ню Хемпшир?" След което подробно описа своя дом от детството, в кое село е бил т.н.. И така, той обходи цялата закусвалня, а после, когато най-сетне приключи и тръгна да излиза, се сбогува като назова по име всеки, с който току-що се беше запознал. Казах си: "Ето това е качество за общуване!"

Но големият парадокс е в това, че когато такива хора превключат на режим провеждане на политика, тази обществена осъзнатост изчезва и те започват да говорят като счетоводители. И ето как, по време на моята кариера станах свидетел на поредица провали.

Когато Съветският съюз се разпадна, ние изпратихме там икономисти с планове за приватизация. В крайна сметка на тях не им достигна обществено доверие. Пратихме войски в Ирак без да обръщаме внимание на културните и психологически реалности. Имахме режим на финансово регулиране, основан на предположението, че борсовите брокери са разумни същества, които няма да вършат глупости. 30 години пишех в медиите за образователната реформа и в действителност реорганизирахме бюрократичните пречки в системата – но, резултатите ни разочароваха година след година. Защото хората се учат от тези, които обичат. И ако не поставяме въпроса за личните отношения между учители и ученици, ние изобщо не поставяме като тема тази действителност. А това е така, защото тя е зачеркната от процесите на политическия курс.

Всичко това ме отведе към въпроса: Защо хората, които са най-социално адаптирани на земята стават абсолютно безчовечни, когато мислят за политика? И стигнах до извода, че това е симптом на много по-голям проблем. В продължение на векове ние унаследяваме възгледа за човешката природа, основан на представата, че разумът е разделен от емоциите и обществото прогресира дотолкова, доколкото разумът може да потисне страстите. Това е довело до възгледа за човешката природа, според който ние сме разумни личности, които праволинейно реагират на стимули. Довело е до мироглед, при който хората се опитват да изпозват дефиниции от физиката, за да измерят човешкото поведение. И в крайна сметка е довело до повърхностен възглед за човешката природа.

Ние много добре умеем да говорим за материални неща, но много лошо се справяме, когато трябва да говорим за емоции. Отлично умеем да говорим за навици, за безопасност, за здраве, но не ни се получава да говорим за характери. Известният философ Алистър Макинтайър казва: "Имаме понятия за  морал, за добродетели, за чест, за великодушие, но вече нямаме системи, в които да ги свързваме." Това именно доведе до липсата на задълбоченост в политиката, а и в много други човешки стремежи.

...
Гърците са вярвали, че пътят към помъдряването е осеян със страдания. Чрез неуспехите в политиката за  последните 30 години ние осъзнахме колко повърхностни са били нашите възгледи за човешката природа. И сега, когато сме изправени лице в лице с този факт заради нашата неспособност да разберем в дълбочина кои сме ние, настъпва еволюция в съзнанието – в толкова много области вече се извършват задълбочени изследвия за нашата природа, а тези, които участват в този процес, откриват един нов хуманизъм. Когато  Фройд открива своя смисъл на подсъзнанието, това се превръща в крайъгълен камък за всички следващи поколения. Сега ние откриваме наново една по-правдива представа за неосъзнатото – кои сме ние в душата си. Това ще окаже удивително, дълбоко и хуманизиращо влияние на нашата култура и цивилизация.