Ричард Брансън: Прекрасно е да бъдеш малък в бизнеса

За всеки предприемач, който има куража да се изправи срещу Голиат, въоръжен с прашка и няколко камъка, се намират стотици хора, които казват: „Сигурно се шегува! Няма как да се конкурира с това чудовище!”

През по-голямата част от моя живот в бизнеса, съм играл ролята на Давид. И харесвам всяка минута от това преживяване. Винаги съм вярвал, че малкото е красиво. Младият, агресивен бизнес притежава изненадващи предимства, когато се сравни с големите, тромави конкуренти. Всичко, което трябва да направи в подобна ситуация, е да определи кои са слабите страни на гиганта и да реши как най-добре да ги използва.

Докато пишех този текст си спомних далечната вече 1984 г., когато крехката авиокомпания „Върджин Атлантик” започна битка с могъщата „Бритиш еъруейс”. Всичко изглеждаше предрешено, дори банката се разколеба в шансовете да спечеля и ми отказа заем в последния момент. Но нашия нескъп арсенал съдържаше някои изненадващи и изключително нетрадиционни оръжия. Вероятно най-ефективното от тях беше нашата гъвкавост. Тя беше неотменна част от корпоративната ни култура и бе възможна единствено, защото бяхме малки. Компанията „Бритиш еъруейс” бе приклещена от огромна йерархия на вземане на решения, която правеше всяка промяна много трудна. При нас бе точно обратното и когато видехме, че новите неща не вървят бързо можехме да ги спрем и да започнем други.

По това време много харесвах начина на работа на легендарния авиационен предприемач сър Фреди Лейкър. Веднъж той ми каза: „Ричард, запомни, че само глупакът никога не променя мнението си.” И без да чакам да заприличам на глупак, се вслушах в съвета му. Във „Върджин”, когато нашите клиенти или някой от екипажите ни кажеше, че не харесва нещо, ние спирахме да го правим и се насочвахме към друго.

Това, че компанията беше малка – имахме само няколко самолета – ни позволяваше да предлагаме на клиентите ни обслужване, което големите играчи просто не можеха да си позволят. Така например започнахме да превозваме с лимузини нашите пътници от „Висшата класа” (което се равнява на „Бизнес класа”, ние не предлагахме „Първа класа”) от и до летището. За да ни конкурира „Бритиш еъруейс” трябваше да предложи тази услуга за всеки полет, не само за тези, за които се конкурираха с „Върджин”. А това щеше да й струва твърде скъпо.

Ако ние предлагахме на бизнес класата лимузина, какво трябваше да предложи конкурента ни на своите пътници в „Първа класа” – да ги вози с „Ролс Ройс” ли? Не отне много време на техния мениджмънт, да реши да не предлага нищо и 26 години по-късно, това си остава уникално изживяване за нашите пътници.

Може да прилича на признание от моя страна, но не мисля, че компанията „Върджин” някога е била най-големия играч, в който и да е от сектор.

В края на 80-те „Върджин рекордс” стана най-големия незвивисим продуцент в музикалната индустрия, което на мен ми се стори опасно. Направих всичко възможно да направя така, че компанията да се раздели на по-малки фирми. Така запазвахме своята конкурентност и можехме да правим бързи промени. Компанията остана достатъчна влиятелна и креативна. Привличахме имена като „Ролинг Стоунс”, които знаеха, че работейки с „Върджин” никога няма да станат просто поредната супергрупа сред всички останали супергрупи. И в същото време продължавахме да бъдем достатъчно малки, за да следим какво се случва по улиците и непрекъснато да откриваме нови страхотни музиканти.

Сега, когато се замислям, единствената сфера, в която сме най-големия играч е космическите пътувания. Но „Върджин Галактик” не се вписва много точно в общоприетото схващане за лидер на пазара.

Когато казвам, че малките са прекрасни, не твърдя, че няма добри компании сред големите. Ако се вгледате внимателно, обаче, някои от най-добрите като Apple, напрпимер, са станали такива като са се фокусирали върху страхотни продукти, проявили са гъвкавост и са се конкурирали с много по-големи от тях компании.

Впечатляващият успех на Apple и донесе страхотен растеж – онези дни, онези битки за оцеляване са като далечен спомен. Но и днес Стив Джобс трябва да се бори упорито, за да запази културата на компанията, така че да продължи да бъде по-гъвкава от конкурентите си.

Сега само трябва да си спомня къде си оставих прашката?