Как да наемем следващия Стив Джобс

Как да наемем следващия Стив Джобс

Как да наемем следващия Стив Джобс

Има много неща, за които може да похвалим Нолан Бушнел. През 1972 г. например той и Тед Дабни създават една от най-големите компании за компютърни игри в света - Atari. Пет години по-късно Бушнел основава и веригата центрове за забавление Chuck E. Cheese’s. Оттогава бизнесменът стои зад повече от 20 успешни фирми.

Едно от по-малко известните му постижения обаче е фактът, че открива великия Стив Джобс и му дава първата му работа в Atari през 1974 г. Джобс не е бил онова, което повечето работодатели биха нарекли желан кандидат, разказва Бушнел. Бил е неприветлив, взискателен и рошав. За сметка на това притежавал цялата страст на света. Бушнел се гордее, че много пъти е наемал гениални особняци. Точно те са хората, които градят великите компании, убеден е той.

Но намирането и задържането на такива хора не е лесно. В новата си книга „Да откриеш следващия Стив Джобс” Бушнел дава съвети на собствениците на бизнеси за това как да направят компаниите си привлекателни за нетрадиционните служители като Джобс. Списание „Инк” публикува някои от тези съвети.

Забравете правилата

Често компаниите се променят толкова бързо, че правилата изживяват времето си и стават ненужни, като спират творческия процес. Стив Джобс например настоявал да спи в офиса – а по онова време това било срещу правилата, защото щял да задейства алармената система в Atari. Бушнел обаче осъзнал, че няма нужда да включва алармата, щом така и така в сградата имало денонощно пазачи. Затова променил правилото, позволил на Джобс да спи в офиса и така запазил един ценен служител, който иначе може би би си тръгнал.

„Много е лесно да създаваш правила”, пише Бушнел. „Смятам, че наистина динамичната природа на промяната обаче се влияе зле от правилата.”

Наемайте заради страстта, не заради препоръките

„Опитът в решаването на стари проблеми не ни казва много, защото старите умения не винаги могат да посрещнат новите нужди”, казва бизнесменът.

Много по-добър индикатор за това, че кандидатът е звезда, е неговата страст не само към работата му, но и към хобитата му. Бушнел си спомня Джобс като един от най-вдъхновените хора, които е познавал. Именно тази вътрешна интензивност го убеждава да го вземе на работа.

За да измерите страстта на кандидата, трябва да му задавате задълбочени въпроси за това какво прави извън работата. Ако има истински страсти и в свободното си време, значи „ще гори в работата по начин, който не може да се имитира”.

Не се плашете от дразнещите хора

Джобс бе известен с изнервящата си персона. Такова поведение лесно може да отблъсне работодателите. Бушнел обаче настоява, че това е предимство, а не недостатък.

„Искате компанията ви да бъде малко неудобна”, казва той. „Ако всички стоят наоколо и пеят химни, значи организацията ви е хомогенна. А това означава консенсус. В иновациите обаче няма консенсус, защото почти всички отхвърлят истинските нововъведения.”

Той си спомня колко страстно се е борил Джобс за това да вкара Apple в музикалния бизнес, макар и много хора да са смятали, че този ход е истинска лудост. „Тези иновации се изнасят от силата на волята на шепа хора – понякога дори на един. Понякога, за да станат иновациите реалност, техният поддръжник трябва да бъде много настоятелен, което е дразнещо за онези, които предпочитат да пеят химни”, пише предприемачът.

Купонясвайте с хората си

Atari е прочута с петъчните си купони, които първоначално са въведени, за да отбелязват изпълняването на целите в продажбите, а после стават традиция на всеки два месеца. Тези купони постигали повече от това да убедят служителите, че компанията е страхотно място за работа. Те водели и до чудесни нови идеи, защото на тях хората губели задръжките си да говорят открито.

„Компанията, която купонясва заедно, дава време на хората да говорят за бизнеса по неофициален начин”, пише Бушнел. „Когато сте на коктейл, динамиката е различна. Комуникацията не е толкова структурирана и затова е по-честна.”

Радвайте се на провалите

Още една от традициите на Atari била Пуйчената награда, която се давала на служителя, който най-страшно е прецакал нещата. Тя нямала за цел да унижава хората. Вместо това трябвало да почита поемането на рискове и да напомня на служителите, че провалът не е краят на света, стига намерението да е било добро.

„Няма проблем да се провалите, стига да е по правилния начин”, смята предприемачът. „Става въпрос за моментите, когато си мислите, че една идея може да има успех, но не сте сигурни. Ако това не стане, греховете ви са опростени и може да продължите напред.” 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ