Как да постигаме повече, като работим по-малко?

Двама души имат еднакви умения и работят в един и същи офис. За целите на сравнението, нека кажем, че пристигнат на работа в 9 ч. всеки ден и остават до 19:00. Бил работи без спиране, жонглира със задачите на бюрото си и се движи между срещите през целия ден. Той дори яде на обяд над бюрото си. Звучи ли ви познато?

Ник, за разлика от това, работи интензивно за период от 90 минути и след това си дава почивка от 15 минути преди да поднови работата си. В 12:15, той излиза за обяд за 45 минути или за тренировка в близкия фитнес. В 15:00 той затваря очи и си почива. Понякога, тя се превръща в 15 или 20 минутна дрямка. Накрая, между 16:30 и 17 ч., Ник излиза навън за 15-минутна разходка навън.

Бил прекарва 10 часа на работа и използва около 80% от потенциала си. До 13:00ч., Бил чувства известна умора. Той е паднал до 60 на сто от капацитета си и необратимо губи тяга. Между 16 и 19 ч., той работи средно с около 40% от капацитета си. Това се нарича закон на намаляващата възвръщаемост. Бил работи средно над 10 часа със 60 на сто от капацитета си, което означава, че работи ефективно 6 часа.

Ник работи през същите 10 часа. Той се чувства комфортно и работи с над 90% от капацитета си, защото знае, че няма да остава без почивка твърде дълго. Той забавя темпото малко с напредването на деня, но след обяд или тренировка все още работи на 70% през последните три часа от деня.

Два часа от работното време на Ник отиват в почивка, което означава, че на практика той работи пълни 8 часа. Тъй като Ник е по-фокусиран от Бил, той прави по-малко грешки и когато се връща у дома, има повече енергия за семейството си.

Не броя на часовете, които прекарвате на бюрото определят стойността, която ние генерираме. Прави го енергията и концентрацията, която изразходваме в часовете, в които работим. Човешките същества са устроени да пулсират ритмично между разхода и подновяване на енергия. Поддържането на стабилен резервоар от енергия - физическа, умствена, емоционална и дори духовна - изисква презареждане с прекъсвания. Методът на Ник е повече работа за по-малко време, с по-високо ниво на качество и по-устойчив труд.

Създаване на стойност на балансирано съотношение между интензивна работа и реално подновяване не само водят до по-голяма производителност от страна на служителите, но и до висока ангажираност и удовлетвореност от работата.

Стресът не е враг на работното място. В действителност, стресът е само средство, чрез което можем да увеличим капацитета си. Само си помислете за вдигането на тежести, които подчертават, мускулите ви, а след това възстановяват постепенно силите ви. Нашият истински враг е липсата на подновяване на силите, липсата на тези кратки почивки, които ни помагат да сме по-продуктивни.

Тони Шварц за Harvard Business Review