Как работят нещата в частните инвестиционни фондове

Сигурно си представяте как те изкупуват частен бизнес и след няколко месеца го препродават за многократно по-голяма сума. Това никак не ви прилича на дългосрочна стратегия. Сигурно е, че в някои среди има сериозни недоволства срещу тази нова форма на капитализъм, насочена към краткосрочни успехи.

Ако погледнем от друга гледна точка обаче, виждаме как частните инвестиционни фондове прилагат най-добрите техники и подходи за корпоративно управление, изграждани и развивани с десетилетия.

Разликата с традиционния подход е, че частните инвестиционни фондове формулират и започват да изпълняват стратегия за месеци вместо години.

Все по-често наблюдаваме как инвестиционните фондове имат не само чисто финансови съображения, но и активна управленска роля във фирмите, които придобиват. Макар и да го правят само за да изпъкват в очите на потенциалните инвеститори. След придобиването те прилагат поне пет основни стратегически тактики:

1. Агресивно използват задълженията (проповядвано от специалистите по стратегия още по време на Депресията).

2. Фокусират се върху паричните потоци, а не върху приходите за счетоводни цели (още първите консултанти по стратегия установяват, че компаниите не знаят истинските си разходи и са заблудени от представянето им във финансовите отчети).

3. Неумолимо намаляват разходите (не е за вярване, че повечето компании не подозират колко систематично може да се прави това).

4. Определят стратегия, която е в полза на тази част от бизнеса, в която компанията превъзхожда конкурентите. Останалите части се продават.

5. Креативно и непрестанно се мисли за това кой би бил най-подходящия собственик на бизнеса и колко дълго би го притежавал (отговорът почти никога не е „завинаги”).

Консултантите по стратегия вършат много работа за частните инвестиционни фондове преди придобиването, а след това разработват нов, целенасочен план за повишаване на ефективността. Те описват частните инвестиционни фондове като най-разумните собственици. Това често означава, че те с готовност се разделят с дейности, считани за неприкосновени и поставят на мениджърите строги месечни и дори седмични цели.

Основния извод от практиката е, че ако една компания бъде подложена на болезнено преструктуриране от частен инвестиционен фонд, макар и за кратко, това вероятно ще повиши стойността й в дългосрочен аспект.

Уолтър Кихел, бивш главен редактор на Harvard Business School Publishing, Бостън. Автор на кригата „Лордовете на стратегията”.