Как се отглежда предприемчиво поколение

Покрай Деня на бащата* тази година използвам тази колонка, за да отговоря на два въпроса, които хората често ми задават, щом чуят, че съм отгледал деца с предприемчиви наклонности. Първият въпрос: Какво съм направил, за да го постигна? И вторият: Какво бих препоръчал на другите?

Хората ме питат, защото едната ми дъщеря управлява софтуерен бизнес, който аз основах в Орегон, другата е в старта на социална мрежа, а брат им и третата им сестра са задълбочени в старта на техния бизнес в Ню Йорк.

Не съм си поставял за цел да създавам семеен бизнес. Бях в ранните си 30 години, женен, с четири малки деца, когато започнах бизнес планиране на софтуерна фирма. Никога обаче не ми е хрумвало, че членовете на семейството ми може да се присъединят един ден. Просто се опитвах да осигуря прехраната ни и да правя това, което ми е интересно. Опитвах да търся хора, които биха оценили продуктите ми и услугите.

Ето какво обаче стана. Децата ми, които някога се оплакваха, че трябва да сглобяват дискове и обложки в неделя сутрин, завършиха университетско образование с интереси в областта на технологиите. И се оказаха много инициативни. Свързаха се с компанията ми, насочиха се към собствен старт или и двете.

По отношение на този, първи въпрос какво съпругата ми и аз сме направили или не сме правили, за да създадем такова семейство от предприемачи, трябва да призная, че не беше самоцел. Не се случи по наш план. Но, когато се обърна назад, ретроспективно виждам два много важни фактора.

      1. Нямаше натиск. Ние, като родители, никога не сме считали, докато отглеждахме децата си, че ги насочваме към някаква много конкретна, много правилна според нас дейност. Действително, карахме ги да ни помагат във фирмата в свободното им време. Но нямаше и най-малък намек, че от тях се очаква да работят за семеен бизнес в някакъв момент от бъдещето.

      2. Образованието в нашето семейство беше свързано с това да учиш, не беше подготовка за бизнес кариера. Всичките ми деца имат дипломи от престижни училища, но нямат бизнес специалност или магистърска степен по бизнес администрациях. Те избраха колежите си и учиха това, което искаха. Откриха технологиите и предприемчивия дух по-късно, когато настъпи моментът за това.

По отношение на това, което бих препоръчал на останалите, виждам както предимства, така и недостатъци в смесването на бизнеса със семейството. В моя случай предимствата победиха, но не винаги се случва така.

Хората често се противопоставят на идеята да правят бизнес с брачния си партньор, с родителите си или децата си, защото връзките между тях впоследствие много страдат и се разрушават. Същевременно има тенденция да се смесват бизнес решенията със семейното общуване. Виждал съм част от това в отношенията ми със съпругата ми и децата. Освен това има тенденция понякога да изпадаме в стари модели и навици в рамките на съотношението родител-дете и дете-родител. Опитваме да ги избягваме, но се случват. Има начин тези проблеми да се отстранят – като се наеме външен консултант, например.

Освен това има и непотизъм. Тази грозна думичка предполага, че членовете на семейството в бизнеса, управляван от фамилията, са по-малко компетентни от всички останали. Но е важно да се помни, че това може да е много различно. Монетата има две страни. Целият този въпрос не е лесен, но за мен лично винаги е било чудесно да правя бизнес с членове на семейството. Радвам се, че и така се случва.

Тим Бери в сп. Entrepreneur

------------------------------------------------------------------------------------------

*б.р.  - в повечето страни по света, празникът се отбелязва през третата неделя от месец юни. В България - на 26 декември.