Какво можем да научим за мениджмънта от 14-годишните

Дъщеря ми Лили е на 14 години. През изминалите коледни празници тя бе назначена на първата си работа - бе наета като джудже на Дядо Коледа в местния фермерски магазин. Дъщеря ми учи в бизнес училище, но научи много повече от работата, разказва пред Inc.com Маргарет Хефернан, изпълнителен директор на пет бизнеса в САЩ и Великобритания, сред които InfoMation Corporation, ZineZone Corporation и iCAST Corporation. 

И така, след като тя работи три седмици като джудже, аз я попитах какво е научила:

1. Хората трябва да знаят какво предлагате

Пещерата на дъщеря ми беше малко скрита и дори за мен се оказа доста трудно да я намеря. Тя казала на шефа си, че се нуждаят от подобрение на своята видимост, което се случило още следващата седмица - посещенията многократно се увеличили.

2. По-забавно е да си зает

Независимо от това дали работата е вълнуваща или глупава, винаги е по-забавно да бъдете заети с нещо, отколкото да се размотавате. Ако имате служители, които не са достатъчно ангажирани, намерете им занимание. Прекалено многото свободно време ражда недоволство.

3. Колегите създават или развалят опита

През последния работен ден Лили имаше настинка и нямаше сили да отиде на работа. Не й предложих да си остане вкъщи, а просто я попитах дали ще го направи. Тя възмутено настояваше, че независимо как се чувства, не може да остави Рос (човекът в ролята на Дядо Коледа). Тя инстинктивно бе проумяла, че хората в бизнеса не са лоялни към компанията, а един към друг.

4. По-забавно е да вършиш чудесна работа

С течение на времето дъщеря ми ставаше все по-добра в работата си и щом го осъзна, заяви че това й доставя удоволствие. "Сега мисля за начини, по които децата да се забавляват повече", каза тя. "Те не могат да харчат повече - това е фиксирана цена - но е по-забавно, когато клиентите са доволни."

5. Парите, които сте спечелили, са различни от парите, които са ви давали наготово

Получаването на първата заплата беше велик момент за Лили. Тя е на път да отиде на екскурзия в Русия. Планира ли да изхарчи всичките си спечелени пари там? „Не”, отговори ми тя. „Ще запазя тези пари, заработила съм си ги."

Първата работа на Лили беше доста по-позитивна от моята. Аз започнах на 16 години като рецепционистка на психотерапевт, който никога не можеше да обясни какво иска. Уволни ме след две седмици. Лили имаше голям късмет да има добър шеф и колеги.

Наблюдавайки я, си спомних, че повечето хора по принцип искат да направят страхотна кариера. Ако те не са във върхова форма, това може да не е по тяхна вина.