Кой всъщност взема решенията?

Мениджърите непрекъснато твърдят, че техните екипи вземат решения през цялото време. Един изпълнителен директор например ми сподели: "Знам, че мислиш, че физическите лица, а не групите взимат повечето решения, но това не е вярно. Моят екип и аз взимаме много решения заедно".

В действителност, те не го правят. Това е илюзия. Изпълнителните екипи могат да обсъждат въпроси, да дискутират начини на действие и дори да дават одобрението си, но те всъщност не решават нищо на момента като група. Вярно е, че в дневния ред се съдържа елемент като "окончателното решение за разширяване на завода в Китай" например. Вярно е, че се прави презентация и много идеи приемат формата на становища, стига се до консенсус, който шефът приема.

Но в разговора с главния изпълнителен директор тогава аз зададох два въпроса. Първо: "Ти беше ли част от консенсуса?" Ако отговорът е да, тогава в действителност групата не е взела решение, а се е споразумяла за единен курс на действие, който е приемлив за шефа. Главният изпълнителен директор може да отговори: "Но понякога дискусията променя моята гледна точка. В този случай, групата оформя решение и участва в него."

Абсолютно вярно. Груповата дискусия помага да се развива мисленето на шефа, което променя крайното решение. Но дори и ако първоначалното му решение е променено, изпълнителният директор е част от консенсуса. Той е лидерът на групата, който в крайна сметка позволява конкретното решение да бъде взето, пък било и то грешно.

Второ, аз попитах: "Какво става, ако групата не може да постигне споразумение? Какво се случва тогава?" Лидерите ще признаят, че решението тогава ляга на техните плещи.

В някои случаи лидерите оставят важни решения в ръцете на други хора. Но моето наблюдение е, че когато те делегират решения, ги делегират на физическо лице, не на група.

Въпреки това илюзията, че екипите вземат решения продължава да се шири - особено сред лидерите. В проучване на върховите постижения на управленските екипи, проведено сред 124 изпълнителни директори в световен мащаб те са били помолени да оценят решенията взети от екипа им по скала от 1 до 7. Средната оценка е 5,62.

Въпреки тази висока оценка основното правоотношение в организациите остава непроменено. Въпреки десетилетията на иновации чрез организация теоретици и мениджъри продължават да работят в дадена йерархия, състояща се от шефове и подчинени.

Мъдрият шеф знае, че лицата, а не групите взимат решения и ще направи всичко възможно това да е кристално ясно сред подчинените му. Някои от тях могат да бъдат засегнати, членовете на екипа може да се почувстват подценени. Но това е истината. Лошото е, че при груповите решения липсва индивидуалната отчетност и отговорност. Да вземем например случай, в който шефът отсъства, а спешно трябва да се вземе важно решение. Как ще стане това, ако няма човек, който е натоварен лично с този ангажимент?! Личната отговорност в бизнеса винаги е била и ще продължава да бъде важна не защото задължително трябва да има йерархия, а защото задължително трябва да има хора, които носят отговорност.

Боб Фрич за Harvard Business Review