Колко е хубаво хората ни да работят и нещо друго

Мениджърите често се намират в странна ситуация – те знаят, че служителите им използват ресурси на компанията, за да работят за себе си, но не предприемат нищо. Убедени са, че ако се намесят, загубите ще са повече, и си затварят очите.

Представете си, че сте завеждащ отдел във вестник и млад журналист пише книга по време на работа. Въпреки че това някак си не е много редно, не му казвате нищо.

Съвсем правилно – това е един от начините да изграждате мотивиран и ангажиран служител. Защо е така? Обяснението, макар малко отвлечено, всъщност е съвсем просто - става дума за изграждане на професионална идентичност. Човек, който притежава квалификация в дадена област, се развива като член на съответната гилдия. Това, което също има значение за него, е как колегите ще оценяват професионалните му качества.

Младият редактор пише книга по време на работа, защото по този начин той става писател в очите на гилдията.

Много мениджъри не разбират потребността от професионална идентичност вероятно защото те самите не притежават такава. Особено когато дойдат в компанията отвън, тогава те никак не са в хармония с професионалната идентичност на служителите. Например управителят на модна къща може да не е дизайнер и да подценява потребностите на служителите да се издигнат в очите на колегите си като добри специалисти.

Вместо да се тревожат, мениджърите трябва да се опитват да разбират потребността от професионална идентичност. Това не означава непременно да приемат всяко поведение - ако младият журналист през целия ден пише книгата си, какво ще стане с работата му във вестника?...

Парадоксално е, че страничните увлечения на служителите понякога са измерител за техния професионализъм и ангажираност. Струва си да се помисли как хората в екипа могат да развиват своята професионална идентичност, без да се налага да нарушават правилата.

* Мишел Антеби, преподавател по организационно поведение в Харвардското бизнес училище, Бостън. Автор на книгата „Сивите зони на морала”.