Командир на рота командва бизнес за 2,4 млрд.

Акцентът, който поставих върху репутацията, се отплати, казва Сергей Петров - основател и едноличен собственик на “Rolf груп”, най-големия вносител на автомобили в Русия

Кариерата ми започна в армията. На 26 години бях майор и командвах рота. Някой може да каже, че съм се възползвал от комунистическата система. Но всъщност тя не ми харесваше.

Когато в Полша се появи профсъюзното движение "Солидарност", група приятели и аз усетихме, че масови протести могат да се разгърнат и тук. Започнахме да изучаваме

пазарната икономика и историята на западните демокрации, да анализираме недостатъците на съветската система и да говорим за бъдещето на Русия.

Когато за първи път ме задържаха за разпит, някой си генерал Данков ми каза: "Значи вие, майоре, искате да имаме демокрация? Но тук всичко е за народа. Защо ли не ви заведа до най-близкия завод и да кажа на работниците: "Този човек иска всичко да е като в Америка".

Ще ви разкъсат на парчета". Трудно е за повечето хора да видят системата, от която са част, такава, каквато е, и вероятно това е едно от изпитанията за лидера. След като през 90-те години компанията, която създадох - "Ролф", започна да се развива бързо, някои от моите мениджъри започнаха да ми създават проблеми. Спомням си, че трябваше да платим няколко милиона долара на австрийска строителна фирма. Тя вече си беше изпълнила договора. Но точно когато плащането трябваше да стане, руските митнически правила се промениха, а това доведе до по-голямо търсене на автомобили. За да го удовлетворим, трябваше да внесем много повече коли.

"Можем ли да намерим парите?", попитах финансовия ми директор. "Да - каза той, -

ако задържим плащането на австрийците." Обадих се и уговорих едномесечна отсрочка. Но три месеца по-късно сметката още стоеше неплатена.

В съзнанието на моя финансов директор въпросът беше "Какво толкова?". Той нямаше представа, че на забавеното плащане се гледа по съвсем различен начин в други части на света.

Казах му: "Слушай, човече, много те обичам и съм готов да отида на риба с теб, но ще поверя финансите на някой друг - някой, чийто начин на мислене съответства с този на нашите чуждестранни партньори".

Акцентът, който поставих върху репутацията, се отплати. Миналата година например успяхме да получим от западни банки 350 млн. долара кредит при благоприятни условия. Това ни спести

астрономическа лихва в Русия. През годините трябваше усърдно да защитавам чуждестранните мениджъри, които бях довел. Руските ни ръководители са амбициозни хора - те знаят всичко за живота и изведнъж трябва да се подчиняват на чужденец, който изглежда все едно не знае нищо. Руският му е ужасен, а собственият му език - неразбираем. А и в интерес на истината чужденците могат да бъдат доста странни: те се опитват да сплотят хората около някакви технологии за управление на човешките ресурси и други програми, които наистина

не действат тук. Когато страстите се нажежат твърде много, казвам: "Достатъчно. Стига! Ако не можете да работите с тях, просто ще трябва да си отидете". Едно е да управляваш компания, която струва 10 млн. долара, и друго - да ръководиш бизнес, достигнал милиарди. Трябва ти различен подход, а не всеки може да извърши прехода.

Когато променях мениджмънта, хората се тревожеха. "Защо направи това - ме питаха, - когато всичко вървеше добре? Няма спад в цифрите..." Но човек не може да седи и да чака бизнесът да тръгне надолу. Ако можеш да видиш пречките, които се задават, просто ще ги заобиколиш.

.