Куриерът, с когото станахме почти приятели

Управлявах компанията „Куест диагнотикс” две или три години, когато започнахме да виждаме някои леки подобрения в бизнеса ни.

Тогава си позволих да изляза в отпуска, първата от много години. Цялото семейство – съпругата ми, нашата дъщеря и сина ни прекарахме незабравими 10 дни в Орландо, Централна Флорида.

На връщане отидохме на летището по-рано. Преминахме проверката за безопасност и се бяхме запътили към изхода за качване на самолета, когато един човек се затича към мен и каза: „Ти си Кен Фрийман”.

Само си представете колко въодушевени бяха 15-годишната ми дъщеря и 12-годишният ми син. Помислиха си: „Дори на летището в Орландо има някой, който познава татко.”

Не че и аз не бях изненадан.

Разприказвахме се, и човекът ми каза: „Нека ти се представя. Аз съм куриер в „Куест диагнотикс”. Искам да знаеш, Кен, че съм те срещал само веднъж, участвам и във виртуалните срещи, на които ви виждаме, чуваме и получаваме отговори. Аз съм на ваша страна. Ние ще променим тази компания. Ще станем велика компания и ти ще си лидерът, който ще ни отведе там. А аз ще съм един от хората, които ще работят упорито това да се случи. Искам да те запозная със семейството си.”

Жените и децата ни се присъединиха към нас. Поговорихме си сърдечно пет-десет минути. Накрая се разделихме като приятели.

Дъщерята и сина ме попитаха: „Татко, така ли работи бизнесът?”

А аз им отговорих: „Бизнесът може да работи по много начини. Но има какво да се научи от тази среща. Можех да кажа на този човек: Не ви познавам. Не искам да говоря с вас. Тук съм със семейството си в отпуска и нямам време за вас. Но аз не постъпих така.”

Децата потвърдиха: „Вие си говорихте съвсем сърдечно.”

Урокът от тази случка е много прост, а именно, че като лидери и като хора трябва да бъдем това, което сме 24 часа, 7 дни в седмицата.

Неформалните контакти са много важни. Ще кажа дори, че в лидерството са по-важни от формалните, които са планирани, структурирани и се случват ден след ден.

Точно при случайни срещи хората формират мнението си за вас. Те искат да видят в лидерите си най-вече нормални човешки същества.

Толкова много са ни чували да говорим за ценности и поведение, и как точно това прави компанията силна. Ако не покажем това поведение в неформалните контакти, ако крещях на децата си или се карахме, както много често се случва по летищата в тази страна, какво щеше да си помисли този служител? Вероятно: „Шефът не вярва в ценностите, за които ни говори.”

Най-забавната част от случки като тази в Орландо, е че куриерът няма да се стърпи да не я разкаже на колегите си. В нашия конкретен случай стана точно така: „Знаете ли, срещнах Кен и семейството му на летището. Много мили хора са и наистина са готови да работят с нас за успеха на компанията. А аз му казах, че ще направя всичко, което зависи от мен. Не можем да не му помогнем, не можем да оставим компанията да потъне.” И този разговор се разнесе из куриерите.

Така че дори когато мислим, че една случайна среща с някого няма никакво значение в крайна сметка се оказва, че всеки момент от всеки ден лидерство е важен.

Кен Фрийман, управляващ директор на Кей Кей Ар

Из книгата "14 урока за лидерството" на "Мениджър" и Harvard. Можете да си я купите от нашия електронен магазин или да я поръчате в редакцията на тел. 02/983 13 05