Магическите числа на добрия шеф

В представите ни лидерът често е лице, раздаващо заповеди – без значение дали става въпрос за капитан на футболен отбор, за военен офицер или за бизнесмен. В крайна сметка, нарежданията са сърцето на лидерството, нали?

Напълно погрешна представа, смята бизнес коучът Кристин Комафорд, цитирана от Inc.com. Тя разказва историята на един бизнес лидер, консултиран от нея, който не можел да спре да дава на подчинените си нареждания как да вършат ежедневни неща.

Това беше пълна загуба на време и огромен разсейващ фактор за началника, разказва Комафорд. Резултатът бил служители, които реално не развивали нови умения или допълнителна увереност в себе си. Като раздавал заповеди, началникът учел подчинените си на безпомощност. Според експерта за лидерите е ключово да определят посоката за компанията си, но те не трябва да прекарват твърде много време да казват на хората как да стигнат дотам. Как тогава да елиминираме вътрешната си нужда да заповядваме? Като задаваме въпроси:

„Ето и рецептата” – обяснява Комафорд. „Когато давате заповед, вие сте тиранин, а когато задавате въпрос – заинтересован шеф. Например Джордж идва при вас и пита: „Кийт, как да придвижа тази поръчка?”, а вие отговаряте: „Е, ти какво би направил? Чудесно, а какво още? Кого, според теб, трябва да привлечем към проекта? Какво може да се провали?”

Опитът ми показва, че ако зададете на човека 5 въпроса, ще трябва да го направите три пъти. Защото той ще дойде при вас отново и после още веднъж. Това е магическият брой. След три такива разпитвания служителят най-сетне ще разбере – успехът е в неговите ръце, и ще започне да си проправя нов път, защото ще си каже „Когато отида при Кийт, той винаги пита мен какво бих направил!” Следващите два пъти ще се консултира с вас само за да потвърди този факт и накрая ще поеме инициативата в свои ръце – и ще го направи отлично! Ще видите колко добре ще започне да се справя. Така с колегите ми печелим на лидерите по 15 допълнителни часа седмично, защото толкова време се спестява от даване на ненужни нареждания.”

Така, а сега отново си представете един лидер. Вместо човек, който авторитарно сочи напред и казва „Сега превземете този връх!”, какво виждате? Същия този обветрен в битките човек, но този път войската му се е събрала около една карта, а пръстът на лидера сочи целта. „Трябва да превземем този връх!”, казва един войник. „Да”, отговаря нашият генерал. „Колко души ще вземете в плен? По кой път ще стигнете дотам?”

Да, този образ може би не носи същата романтика като решителния диктатор, който изревава заповедите си на треперещите подчинени, но съдействието и развиването на таланта са по-важни лидерски черти, по-вероятно е да вдъхновят екипа за свежи идеи и в крайна сметка да отведат всички до върха. Ако учите хората си на самоувереност и компетентност с въпроси, вместо с нареждания, е по-вероятно те да ви дадат идеите и уменията, необходими на компанията ви, за да успее.