Маршал Голдсмит представя най-добрия съвет за лидерство

Подобно на много млади докторанти, и аз бях дълбоко впечатлен от собствената си интелигентност, мъдрост и дълбоки прозрения за човешката природа. Непрекъснато се смайвах от умението си да преценявам другите и да виждам къде грешат.

Професорът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Фред Кейс бе мой научен ръководител и шеф на Комисията по градско планиране, където провеждах проучванията за дисертацията си. На тази точка в кариерата ми той бе най-важният човек в професионалния ми живот. Беше също човек, когото искрено уважавах. Бе направил невероятно много, за да помогне на града да стане по-добро място за живот. Правеше много и за да помага на мен.

Макар че обикновено бе в отлично настроение, един ден д-р Кейс изглеждаше раздразнен. Погледна ме и изръмжа: „Маршал, какъв ти е проблемът? Чувам от някои хора в общината, че се държиш негативно, гневно и съдиш всички. Какво става?”

„Няма да повярвате колко неефективни са градските власти!”, възкликнах аз. Веднага представих няколко примера за това как парите на данъкоплатците не се използват така, както смятах за нужно и правилно. Убеден бях, че градът би бил много по-хубав, ако хората просто ме слушаха.

„Какво невероятно прозрение!”, саркастично отбеляза д-р Кейс. „Ти, Маршал Голдсмит, си открил, че нашите градски власти са неефективни! Много ми е неприятно да ти го кажа, Маршал, но бръснарят, който ме подстригва, успя да открие това още преди няколко години. Какво друго те притеснява?”

Без да се стряскам от думите му, гневно посочих няколко дребни примера от поведението на властимащите, които можеха да се определят като знаци за предпочитание към определени богати благодетели на града.

Кейс вече се смееше. „Невероятно прозрение номер две!”, изкиска се той. „Задълбочените ти детективски умения са разкрили тайната, че политиците понякога обръщат повече внимание на големите спонсори на кампаниите си, отколкото на хората, които подкрепят противниците им. За съжаление трябва да ти съобщя, че бръснарят ми знае това от години. Боя се, че не можем да ти дадем докторска степен за тези дълбоки мисли.”

На лицето му виждах мъдростта, която идва само с години опит. Той каза: „Зная, че мислиш, че съм стар и изостанал, но работя в тази община от години. Хрумвало ли ти е някога, че, макар и да съм малко глупав, може би и сам съм стигнал до някои от тези изводи?”.

След това ми даде съвета, който никога няма да забравя. „Маршал”, заобяснява той, „превръщаш се в досадник. Не помагаш на хората, които уж са ти клиенти. Не помагаш на мен и не помагаш на себе си. Ще ти предложа две възможности:

Възможност А: Продължавай да бъдеш гневен, негативен и да съдиш всички. Ако избереш тази опция, ще те уволнят, вероятно никога няма да завършиш образованието си и ще изгубиш години от живота си.

Възможност Б: Започни да се забавляваш. Продължавай да се опитваш да промениш нещата конструктивно, но го прави по начин, който е позитивен както за теб, така и за околните.

Съветът ми е следният: Млад си. Животът е кратък. Започни да се забавляваш.

Кой вариант избираш, синко?”

Най-накрая се разсмях и аз и отвърнах: „Д-р Кейс, мисля, че е време да започна да се забавлявам.”

Той се подсмихна знаещо и каза: „Ти си един мъдър младеж.”

Прекарах по-голямата част от живота си, работейки с лидери на големи организации. Не е нужно да си гений, за да разбереш, че животът не винаги е толкова ефективен, колкото би трябвало. Почти всеки служител на света е направил отдавна това откритие. Не е нужно да си гений и за да разбереш, че понякога хората се интересуват повече от собственото си напредване, отколкото от благото на компанията. Много служители отдавна са разбрали и това.

Истинските лидери не са хора, които могат да посочат какво не е наред. Почти всеки може да направи това. Истинските лидери са хора, които могат да поправят нещата.

Д-р Кейс ми преподаде отличен урок. Той не само ми помогна да защитя доктората си и да стана по-добър консултант. Той ми помогна да заживея един по-добър живот.

Замислете се за собственото си поведение на работното място. Комуникирате ли усещане за радост и ентусиазъм към околните – или прекарвате твърде много време да играете ролята на гневния, съдещ критик?

Имате ли колеги, които се държат като мен някога? Ядосвате ли им се, или се опитвате да им помогнете – така, както д-р Кейс помогна на мен? Ако не сте опитвали да го направите, пробвайте. Може би един ден и те ще разказват за вас!

Маршал Голдсмит, един от водещите консултанти по лидерство в света, за Harvard Business Review