Мениджмънтът умря! Маркетингът умря! Да живее креативното лидерство!

„Мениджмънтът умря! Маркетингът умря!”, обяви предизвикателно Кевин Робъртс, шеф на рекламна агенция Saatchi & Saatchi в публична лекция на тема „Креативното лидерство, изнесена наскоро. Посланието на Робъртс е крайно, провокативно, но е просто една прелюдия към тезата му, че вече живеем в един нов свят. Сложен и несигурен за едни, безкрайно интригуващ и вдъхновяващ за други. Ето в резюме неговата идея, подплатена с аргументи:

„Живеем в свят, който американците наричат VUCA - нестабилен, неопределен, сложен, нееднозначен (б.р.абревиатура от volatility, uncertainty, complexity и ambiguity).

Такъв е днешният свят и няма намерение да се променя. И това е добре, защото времената са много интересни за креативните умове. Защото старите работещи модели вече не функционират. Мениджмънтът умря! Маркетингът умря! Стратегията умря! Прекрачихме в епохата на идеите и вече живеем в енергичен, пълен с надежда и оптимизъм, свободен и революционен свят.

Преди, за да промениш нещо, трябваха пари, връзки и власт. Днес е достатъчно да имаш компютър, Youtube и Facebook. И, разбира се, добра идея. Това са днес лостовете, с които можеш да промениш света само за 12 часа.

Прогресът днес е в ръцете на „безумците”, защото те имат идеите и смелостта да ги осъществят. Те не се боят от неуспеха. Единственото, което ни спира да бъдем част от тяхното общество е нашата неувереност – в себе си, в своите сили. Както и липсата на въображение.

За да си победител във VUCA-света, не си струва да се фокусираш върху новото. Новото вече е остаряло. Днес не е важно новото, а настоящото, актуалното. Ние искаме да живеем в епохата на актуалното, защото то ни радва. Бизнесмените, маркетолозите и всички креативни хора трябва да разберат: всичко, което правят, трябва да носи радост на хората именно сега, днес, в настоящето.

Направихме преход от икономика на вниманието, към икономика на участието. Всичко, което създаваме, трябва да привлича и да въвлича. Хората днес искат да участват във всеки процес – да пишат туити, в блогове, да фотографират, да споделят мисли и впечатления. Защото преминаваме от епохата на информация към епохата на вдъхновението. Маркетингът е длъжен да вдъхновява хората за действие. Сега емоциите управляват маркетинга. Той не е наука, той е изкуство. Рационалното мислене води до изводи. Креативното – до действия. Затова, забравете всичко, което сте учили и което знаете, избавете се от скепсиса и следвайте инстинктите си. Когато се сблъсквате с идеи, задайте си три въпроса:

1. Искам ли да видя това още веднъж?

2. Искам ли да го споделя?

3. Искам ли да го подобря?

В новия свят успяват креативните лидери, а не властните. Какво е нужно, за да станете креативен лидер?

Цел. Трябва да имате мечта, в които всички искат да участват.

Да поддържате резерв от много малки идеи. Не губете време да търсите голяма идея, ако не разполагате с такава. Креативните лидери издигат малки идеи – нека потребителите ги доразвиват.

Умение да сменяте ракурса. Стив Джобс създава нов продукт, подтикнат от липса на обичайни възможности. Креативният лидер умее да превръща проблема във възможност.

Да създавате неотразимост. Говорим за бъдещето зад пределите на брандовете. Брандовете са лесно заменими. Днес е важно да се създава не това, което претендира за незаменимост, а за неотразимост – това, на което хората не могат да устоят. За да го постигнете, трябва да помислите сериозно над следните аспекти:

а) Тайнственост. Колкото повече знаят хората за нещо, толкова по-малък е интересът към него. Привличат ги истории, а не информация. Вашата работа трябва да прилича на работата на добрия разказвач. Който умее добре да разказва, в близко бъдеще ще печели повече от всички други.

b) Сетивност. Ние познаваме света чрез пет сетива едновременно. А повечето брандове се обръщат само към две от тях. Намерете начин да привлечете на своя страни всичките пет.

c) Усещане за близост. При цялата аура на тайнственост, към която трябва да се придържаме, едновременно трябва да бъдем и на една вълна със своите потребители, да се държим с тях като равни с равни. Повече нямаме право да им даваме инструкции и указания, а само да им помагаме и да ги съветваме.