Най-лесният път към постигане на иновации

Иновацията не е просто нещо, но има прости начини, с чиято помощ можете да стигнете до нея. Една от моите любими техники е да си припомним една игра от детските години – музикални столове. Тя е елементарна. Група деца се събира около столове, наредени в кръг, чиито брой е с един по-малко от този на децата. Децата обикалят в кръг около столовете и когато музиката спре, всяко дете трябва да седне на стол. Детето, което не се "класира" отпада от играта. С отпадането на всяко следващо дете останалите махат и по един стол. Играта продължава, докато последните две деца се съревновават за един стол.

Връзката между "музикалните столове" се роди в главата ми, когато наскоро присъствах на двудневно корпоративно събитие в непознат хотел. Нямаше обособени места, така че първият ден 15 участника се разпределиха около масата кой където намери. Някои седяха до приятели, други до хора, които никога не бяха виждали.

На следващия ден гледах как хората се връщаха в залата и се насочваха към местата, на които бяха седели предишния ден. Просто действаха по инерция. Няма нищо лошо в това, но иновациите просто изискват нова гледна точка.

Не бива да ви слагат в групата на „обичайните заподозрени“. Когато седнете на друго място, забелязвате други неща. Може да забележите невербални сигнали от колегите си, които преди това не сте виждали заради пряката си близост с тях. Всеки път когато срещам конкретен проблем, съзнателно го премествам в друга среда, за да видя дали промяната на перспективата ще отключи мозъка ми. Същите тези малки промени могат да повлияят на разрешаването на проблемите и да обучат мозъка да се справя по друг начин.

Така че, играйте на "музикални столове" и избягвайте следващия път да сядате  на един и същи стол по време на поредната конференция. Въпреки че е малко вероятно заради това да стигнете до невероятно прозрение, опитайте се да избягвате тези рутинни действия, които ви карат да вършите всичко по един и същ начин. В крайна сметка това е дълбокият корен на иновацията.

Скот Антъни за Harvard Business Review